Сансон наля още вино.
— Не искам да отивам там — рече той. — Никой, който има и капка здрав разум, няма да отиде на Матансерос. Защо си решил да плаваш натам?
Хънтър не отговори.
Сансон намръщено загледа босите си крака и размърда пръсти.
— Трябва да е заради галеоните — рече накрая. — Онези, които се изгубиха в бурята, са стигнали до Матансерос. Това ли е?
Хънтър сви рамене.
— Предпазлив, както винаги — отбеляза Сансон. — Е, какви са условията ти за тази безумна експедиция?
— Ще ти дам четири дяла.
— Четири дяла? Стиснат човек си, капитан Хънтър. Гордостта ми е наранена, щом мислиш, че струвам само четири дяла.
— Пет дяла — каза Хънтър с изражението на човек, който прави отстъпка.
— Пет? Да кажем осем и да си стиснем ръцете.
— Да кажем пет и да си стиснем ръцете.
— Хънтър. Късно е, а аз не съм от търпеливите. Седем?
— Шест.
— Кръв Божия, наистина си голяма циция.
— Шест — повтори Хънтър.
— Седем. Изпий още едно вино.
Хънтър го погледна и реши, че пазарлъкът не е толкова важен. По-лесно щеше да контролира Сансон, ако убиецът имаше чувството, че е направил добра сделка. Щеше да бъде труден и без настроение, ако си мислеше, че са го изиграли.
— Добре, да бъдат седем — рече Хънтър.
— Приятелю, това се казва здрав разум. — Сансон протегна ръка. — А сега ми кажи как смяташ да атакуваш.
Изслуша плана, без да каже нито дума, и когато Хънтър приключи, се плесна по бедрата.
— Вярна е приказката за испанския мързел, френската елегантност и английското коварство.
— Мисля, че ще проработи — рече Хънтър.
— Изобщо не се съмнявам — отвърна Сансон.
Когато Хънтър излезе от малката стая, небето над Порт Роял започваше да изсветлява.
8.
Разбира се, беше невъзможно отплаването да се запази в тайна. Прекалено много моряци жадуваха за койка на която и да било каперска експедиция, а не бяха малко и търговците и фермерите, необходими за екипирането на Хънтъровия слуп7 „Касандра“. Още в ранната утрин целият Порт Роял говореше за предстоящия набег.
Твърдеше се, че Хънтър ще атакува Кампече. Не, щял да разграби Марикаибо. Някои дори говореха, че щял да дръзне да атакува Панама, както бе направил Дрейк преди около седемдесет години. Но такова дълго плаване означаваше много провизии, а запасите на Хънтър бяха толкова малко, че се пусна слух, че целта на рейда му е самата Хавана. Хавана никога не бе атакувана от капери; дори идеята за подобно нещо се смяташе за безумна.
Появи се и друга озадачаваща информация. Черното око, Чифутина, купуваше плъхове от децата и калпазаните около доковете. Никой не можеше да разбере защо са му на Чифутина плъхове. Освен това се разбра, че той купил вътрешностите на прасе — те можеха да се използват в някакъв ритуал, но със сигурност не и от евреин.
В същото време златарският магазин на Чифутина затвори и пусна капаци.
Самият Чифутин бе изчезнал някъде из възвишенията във вътрешността. Беше заминал преди зазоряване със запас сяра, селитра и дървени въглища.
Провизиите за „Касандра“ бяха не по-малко странни. Бяха закупени ограничени количества осолено свинско, но се поръча много вода — в това число и няколко малки бъчонки, които бъчварят мистър Лонгли трябваше да изработи специално. Работилницата за въжета на мистър Уитстол получи поръчка за повече от хиляда фута яко въже — прекалено яко, за да се използва за такелаж. Майсторът на платна мистър Недли пък трябваше да осигури няколко големи чувала с ремъци в горната част. А ковачът Карвър изработваше абордажни куки от особен вид — зъбците им бяха на шарнири, така че да могат да се сгъват и да заемат съвсем малко място.
Не липсваше и поличба — сутринта някакви рибари уловиха огромна риба чук и я измъкнаха на доковете край Чоколата Хол, където излизаха костенурките. Акулата бе дълга над дванадесет фута и бе изключително грозна — с широката си муцуна и очи по плоските й краища. Рибари и минувачи изпразниха пистолетите си в животното, но без видим ефект. Акулата се мяташе и гърчеше на сушата, докато превали пладне.
После разпраха корема й и навън се изсипаха слизестите черва. Проблесна метал и когато разшириха разреза, откриха вътре цяла броня на испански войник — нагръдник, шлем с гребен и наколенници. Стана ясно, че плоскоглавата акула е погълнала нещастника цял, смляла е плътта му, но бронята останала вътре и не можела да бъде изхвърлена. Това събитие се прие като поличба за предстоящо испанско нападение срещу Порт Роял или като доказателство, че Хънтър ще атакува испанците.