— Съмнявам се, сър Джеймс.
— В такъв случай нападението ви срещу Матансерос ще бъде пиратство, естествено.
— Сър Джеймс, нашият беден слуп „Касандра“, който е леко въоръжен и се занимава с търговия, както личи от издадените от вас документи, може да се озове под обстрел от оръдията на Матансерос. В такъв случай няма ли да бъдем принудени да отвърнем? Непровокирана стрелба срещу невинен съд не може да бъде толерирана.
— Наистина не може — съгласи се сър Джеймс. — Имам пълно доверие във вас, че ще действате като войник и джентълмен.
— Няма да предам доверието ви.
Хънтър понечи да си тръгне.
— И още нещо — спря го сър Джеймс. — Казала е фаворит на Филип. Дъщеря му е омъжена за неговия вицеканцлер. Всяко съобщение от Казала за събитията в Матансерос, различно от вашите описания, ще бъде крайно неудобно за Негово Величество крал Чарлз.
— Съмнявам се, че ще има каквито и да било съобщения от Казала — отвърна Хънтър.
— Много е важно да няма такива.
— Никой не изпраща съобщения от морските дълбини.
— Така е — съгласи се сър Джеймс и те си стиснаха ръцете.
На излизане от губернаторския дворец Хънтър бе пресрещнат от една чернокожа прислужница, която му даде писмо, обърна се и се отдалечи, без да каже нито дума. Хънтър го прочете, докато слизаше по стъпалата пред входа. Беше написано с женски почерк.
Мой скъпи капитане,
Преди малко научих, че във вътрешността на острова, в местността Долината на Крофорд, има прекрасен извор. За да се запозная по-добре със забележителностите на новия си дом, смятам да направя екскурзия до това място по-късно през деня и се надявам, че красотата му наистина е такава, каквато ми я описаха.
С най-искрени почитания,
Хънтър прибра писмото в джоба си. При нормални обстоятелства нямаше да обърне внимание на завоалираната покана на мисис Хаклет. В последния ден преди вдигането на котва имаше предостатъчно работа. Но така или иначе му се налагаше да отиде във вътрешността, за да види Черното око. Ако се намереше време… Сви рамене и тръгна към конюшнята, за да вземе коня си.
9.
Чифутина се бе разположил в Сътърс Бей, източно от пристанището. Дори от това разстояние Хънтър можеше да определи точното му място благодарение на острия дим, който се издигаше над зелените дървета, и от ехтящите от време на време гърмежи.
Излезе на малка поляна и намери Чифутина насред шантава сцена — навсякъде се търкаляха мъртви животни, които воняха под лъчите на обедното слънце. В единия край на поляната стояха три дървени сандъка със селитра, дървени въглища и сяра. Във високата трева проблясваха парчета разбито стъкло. Самият Чифутин работеше трескаво, дрехите и лицето му бяха омазани с кръв и сажди от избухналия барут.
Хънтър слезе от коня и се огледа.
— Какво правиш, за бога?
— Каквото поиска — отвърна Черното око и се усмихна. — Няма да останеш разочарован. Ела, ще ти покажа. Първо ми поръча да създам дълъг и бавно горящ фитил, нали?
Хънтър кимна.
— Обикновените фитили не вършат работа — каза Чифутина. — Човек може да насипе ивица барут, но тя изгаря много бързо. Или пък да прибегне до бавен фитил. — Бавният фитил беше въже или канап, напоен със селитра. — Но той е наистина много бавен и пламъкът често е твърде слаб, за да запали заряда. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Да.
— Добре тогава. Средна сила на пламъка и скорост на горене може да се постигне с увеличаването на количеството сяра в барута. Такава смес обаче е прочута с ненадеждността си. Нали не искаме пламъкът да угасне някъде по средата.
— Не.
— Опитах какви ли не въжета, канапи и платове, но без успех. Не може да се разчита на тях. Затова потърсих някакъв контейнер, който да държи заряда. И намерих това.
Чифутина вдигна нещо тънко и бяло, подобно на въже.
— Черва на плъх — обясни той с щастлива усмивка. — Леко изсушени над въглени, за да се отстранят разните течности и сокове, но да се запази еластичността. И когато в червото се сипе барут, се получава идеален фитил. Ще ти покажа.
Чифутина взе едно белезникаво черво с дължина около десет стъпки, в което се виждаше тъмният барут. Положи го на земята и запали единия край.
Фитилът гореше спокойно, без много искри, и бавно — напредваше с не повече от един-два инча за минута.
Чифутина се ухили до уши.
— Виждаш ли?
— Имаш причина да се гордееш — рече Хънтър. — Фитилът може ли да се пренася?