— Съвсем спокойно — отвърна Чифутина. — Единственият проблем е времето. Ако червото изсъхне прекалено много, става ронливо и може да се нацепи. Това ще се случи след около ден.
— Значи трябва да вземем плъхове.
— И аз така мисля — съгласи се Чифутина. — Имам и още една изненада, за която не си ме молил. Може да я намериш за полезна. Аз лично смятам устройството за чудесно. — Замълча за момент. — Чувал ли си за френското оръжие, наречено гренада?
— Не — поклати глава Хънтър. — Да не е някакъв отровен плод? — Гренад на френски означаваше нар, а напоследък отровителството бе станало доста популярно занимание в двора на Луи.
— В известен смисъл — с лека усмивка отвърна Чифутина. — Нарича се така, защото прилича на пълен със семена нар. Чувал съм, че съществува, но е опасно за производство. И все пак го направих. Номерът е в количеството селитра. Нека ти покажа.
Чифутина извади празна стъклена бутилка с къса шия. Сипа в нея шепа дребни сачми и няколко парченца метал.
— Не искам да мислиш лошо за мен — каза той, докато работеше. — Знаеш ли нещо за Комплисидад Гранде8?
— Съвсем малко.
— Започна се със сина ми — каза Чифутина, докато приготвяше гренадата. — През август трийсет и девета синът ми вече отдавна се беше отказал от вярата на евреите. Живееше в Лима, в Перу, Нова Испания. Семейството му преуспяваше и имаше врагове.
Сипа още сачми в бутилката.
— Арестуваха го на единадесети август и го обвиниха, че тайно изповядва еврейската вяра. Твърдяха, че не продавал през събота и не ядял бекон на закуска. Дамгосали го като юдаист. Измъчвали го. Обули го в нажежени до червено метални обувки и месото му зацвърчало. Накрая той си признал.
Чифутина натъпка барут в бутилката и я запечата с восък.
— Хвърлиха го в затвора за шест месеца — продължи той. — През януари четирийсета единадесет души бяха изгорени на клада. Седем от тях живи, сред които и синът ми. Казала командваше гарнизона, който изпълни това аутодафе. Собствеността на сина ми бе конфискувана. Жена му и децата му… изчезнаха.
Чифутина хвърли бърз поглед към Хънтър и изтри сълзите си.
— Не тъгувам — рече той. — Но може би ще ме разбереш.
Вдигна гренадата и й сложи къс фитил.
— По-добре иди зад онези храсти.
Хънтър се скри и загледа как Чифутина остави бутилката на един камък, запали фитила и побягна като луд към храстите.
— Какво ще стане? — попита Хънтър.
— Гледай — отвърна Чифутина и се усмихна.
В следващия миг бутилката експлодира. Парчета стъкло и метал се разлетяха във всички посоки. Хънтър и Чифутина се проснаха на земята, а отломките разкъсаха листата над тях.
Когато отново вдигна глава, Хънтър бе пребледнял.
— Мили боже! — промълви той.
— Не може да се нарече джентълменски прийом — каза Чифутина. — Почти не поврежда нищо, по-твърдо от плът.
Хънтър го изгледа с любопитство.
— Доновете са си заслужили подобно отношение — рече Чифутина. — Какво е мнението ти за гренадата?
Хънтър се замисли. Всичките му инстинкти се бунтуваха срещу толкова нечовешко оръжие. Но все пак щеше да поведе шестдесет души да заловят пълен със съкровища галеон във вражеска твърдина — шестдесет души срещу крепост с триста войници и екипажа на галеона — още двеста или триста мъже.
— Направи ми дузина — каза той. — Опаковай ги за пътя и не казвай на никого. Това ще бъде нашата тайна.
Чифутина се усмихна.
— Ще получиш отмъщението си, дон Диего — рече Хънтър, качи се на коня си и потегли.
10.
Долината на Крофорд се намираше на половин час приятна езда на север, през пищната зеленина в подножието на Сините планини. Хънтър изкачи хребета над долината и видя конете на мисис Хаклет и двете й робини, завързани до бълбукащия поток, който изтичаше от каменистото езерце в източния край на долината. Виждаше се също застлано одеяло за пикник и наредена върху него храна.
Хънтър слезе при конете и завърза своя до тях. Трябваше му само миг да подкупи двете чернокожи жени, като долепи пръст до устните си и им подхвърли по един шилинг. Робините се измъкнаха, като се кискаха тихо. Не ги подкупваха за първи път да си мълчат за тайни срещи и Хънтър не се тревожеше, че ще разкажат на някого какво са видели.
Нито пък щяха да надничат през храстите към двамата бели и да хихикат. Той тръгна тихо по камъните покрай езерцето, докато се озова до малкия водопад. Мисис Хаклет се плискаше във водата. Още не беше забелязала Хънтър.
8
Процес на Инквизицията срещу приели християнството евреи в Перу, обвинени, че участват в Големия заговор срещу Испания и продължават да изповядват юдаизма (1634 г.). Арестувани са 81 души, като имуществото им е конфискувано, а те са изгорени на клада през 1639 г. — Б.ред.