— Сара — каза тя. Явно си мислеше, че робинята й е някъде наблизо. — Познаваш ли онзи капитан Хънтър от пристанището?
— Аха — отвърна с тънък глас Хънтър и седна до дрехите й.
— Робърт казва, че бил най-обикновен негодник и пират — рече тя. — Но Робърт ми обръща толкова малко внимание. Аз бях фаворитката на краля — а той определено е весел човек, дума да няма. Но този капитан Хънтър е толкова хубав. Как мислиш, дали много жени от града го даряват с благоволението си?
Хънтър не отговори и продължи да гледа как мисис Хаклет се плиска в езерцето.
— Сигурно е така. В погледа му има нещо, което може да разтопи и най-закоравялото сърце. Личи, че е силен и храбър. Никоя жена не би пропуснала подобно нещо. Пръстите и носът му са с подходящата дължина, което говори добре за други негови части. Има ли си любимка в града, Сара?
Хънтър не отговори.
— Негово Величество има дълги пръсти и е великолепен в леглото — изкиска се мисис Хаклет. — Не трябваше да казвам това, Сара.
Хънтър продължаваше да мълчи.
— Сара? — Тя се обърна и го видя да седи на брега и да й се хили.
— Не знаете ли, че къпането е вредно за здравето? — попита той.
Тя плесна гневно по водата.
— Значи всичко, което се говори за вас, е вярно! Вие сте подлец, простак, абсолютен негодяй и в никакъв случай — джентълмен.
— Нима очаквахте някой джентълмен?
Мисис Хаклет плесна отново във водата.
— Определено не очаквах някой, който се промъква като крадец. А сега се махнете оттам, за да мога да се облека.
— Тук ми е много удобно — отвърна Хънтър.
— Значи отказвате да се махнете?
Беше много ядосана. Благодарение на бистрата вода Хънтър виждаше, че е доста хилава за вкуса му — кокалеста жена с малки гърди и изпито лице. Но гневът й го възбуждаше.
— Боя се, че е така.
— Тогава, сър, явно съм сгрешила в преценката си за вас. Мислех, че ще проявите най-елементарна любезност и добро поведение спрямо жена в неудобно положение.
— Какво му е неудобното на положението ви? — поинтересува се Хънтър.
— Аз съм съвсем гола, сър.
— Виждам.
— А тази вода е ледена.
— Нима?
— Наистина е ледена.
— Току-що ли го забелязахте?
— Сър, ще ви помоля още веднъж да престанете с това безочие и да ме оставите за момент насаме, за да мога да се изсуша и облека.
Вместо отговор Хънтър отиде до самата вода, хвана ръката й и я измъкна на камъка. Тя остана там, цяла вир-вода и трепереща въпреки топлото слънце. Изгледа го кръвнишки.
— Ще се простудите и можете да умрете — каза той, ухилен на смущението й.
— Тогава да бъдем двама — отвърна тя и неочаквано го блъсна в езерцето.
Хънтър цамбурна сред фонтан от пръски и се стегна от допира на ледената вода. Дъхът му секна за миг. Запляска с ръце и крака, а мисис Хаклет стоеше на камъка и му се смееше.
— Мадам — с мъка успя да изрече той. — Мадам, умолявам ви.
Тя продължи да се смее.
— Мадам, не мога да плувам. Моля, помогнете… — И главата му потъна за момент.
— Моряк, който не може да плува? — И тя се разсмя отново.
— Мадам… — успя да произнесе той и отново потъна. След малко отново изплува, като пляскаше и риташе без никаква координация. Тя го изгледа загрижено. После протегна ръка и той зарита към нея.
Хънтър сграбчи ръката й и я дръпна силно, прехвърляйки я през главата си. Тя изпищя и цопна по гръб, вдигайки пръски до небето. Изпищя отново и потъна. Той се разсмя, когато тя се появи над водата, и й помогна да излезе на топлия камък.
— Вие сте един противен, отвратителен, зъл, гаден мерзавец и главорез — изтърси тя.
— На вашите услуги — отвърна Хънтър и я целуна.
Тя се дръпна.
— И нахалник.
— И нахалник — съгласи се той и я целуна отново.
— Сигурно смятате да ме изнасилите като някаква обикновена уличница.
— Съмнявам се, че това ще бъде необходимо — отвърна Хънтър, докато сваляше мокрите си дрехи.
И наистина не беше.
— Насред бял ден? — ужасено рече тя и това бяха последните й смислени думи.
11.
По обед мистър Робърт Хаклет донесе обезпокоителни новини на сър Джеймс Алмънт.