В края на втория ден плаваха на североизток, през опасния пролив между Еспаньола и Куба. Екипажът познаваше добре района, тъй като се намираха на ден път от старото пиратско пристанище Тортуга.
Продължи да плава през третия ден и спря на суша за през нощта, за да даде отдих на изтощените моряци. На сутринта щяха да започнат дългия океански преход покрай Инагуа и оттам към самия Матансерос. Вече нямаше да могат да слязат спокойно на сушата. След като прекосиха двадесетата ширина, се намираха в опасните испански води.
Моряците бяха с приповдигнат дух, смееха се и си подмятаха шеги около лагерните огньове. През изминалите три дни само един бе получил видения за пълзящи демони, които понякога съпътстваха липсата на ром; сега той бе много по-спокоен и вече не се тресеше толкова.
Доволен, Хънтър се взираше в пламъците. Сансон приближи и седна до него.
— За какво си се замислил?
— За нищо конкретно.
— Казала ли те тормози?
— Не — поклати глава Хънтър.
— Зная, че е убил брат ти — рече Сансон.
— Да, той направи така, че да го убият.
— И не изпитваш гняв заради това?
Хънтър въздъхна.
— Вече не.
Сансон се вгледа в него на трептящата светлина на огъня.
— Как умря брат ти?
— Не е важно — с равен глас отвърна Хънтър.
Сансон поседя мълчаливо минута-две.
— Чух — рече той, — че брат ти бил заловен на търговски кораб от Казала. Казала го обесил за ръцете, отрязал тестисите му и ги напъхал в устата му, докато брат ти не умрял от задушаване.
Известно време Хънтър не отговори.
— Да, това е историята — рече накрая.
— Вярваш ли в нея?
— Да.
Сансон се вгледа в лицето му.
— Коварните англичани. Къде е гневът ти, Хънтър?
— У мен — отвърна Хънтър.
Сансон кимна и се изправи.
— Когато попаднеш на Казала, убий го бързо. Не позволявай на омразата да замъгли ума ти.
— Умът ми не е замъглен.
— Виждам.
Сансон си тръгна. Хънтър остана да седи, загледан в огъня.
На сутринта навлязоха в опасния Наветрен пролив между Куба и Еспаньола. Ветровете тук бяха непредсказуеми, морето — бурно, но „Касандра“ се справяше отлично. През нощта минаха покрай тъмния нос Ле Моле (най-западната точка на Еспаньола), който се извиси от дясната им страна. А на зазоряване сушата се раздели, за да разкрие остров Тортуга покрай северния бряг.
Продължиха нататък.
Намираха се в открито море през целия пети ден, но времето беше добро, а вълнението — съвсем слабо. Късно следобед отляво се появи остров Инагуа, а малко след това Лазю забеляза бялата вода, което означаваше, че Кайкос се намират точно пред тях. Това беше важно, защото южно от островите имаше коварни плитчини, простиращи се на няколко мили.
Хънтър заповяда да завият на изток, към все още скритите зад хоризонта острови Търк. Времето си оставаше добро. Екипажът пееше и дремеше на палубата.
Слънцето вече клонеше към залез, когато Лазю разбуди всички с вика: „Платно на хоризонта!“.
Хънтър скочи на крака и присви очи, но не видя нищо. Ендърс беше извадил далекоглед и оглеждаше във всички посоки.
— Проклет да съм — каза той и подаде далекогледа на Хънтър. — Движи се перпендикулярно на вятъра, капитане.
Хънтър погледна. През заоблените разноцветни дъги видя бял правоъгълник ниско над хоризонта. Пред очите му той се завъртя и се превърна в два правоъгълника, които се припокриваха един друг.
— Какъв е според теб? — попита Ендърс.
Хънтър поклати глава.
— И аз знам колкото теб.
От това разстояние нямаше начин да се определи националността на приближаващия кораб, но в момента се намираха в безспорни испански води. Огледа хоризонта. Инагуа бе далеч зад тях; трябваха им пет часа плаване, а островът не предлагаше много закрила. На север ги примамваха Кайкос, но вятърът беше от североизток и нямаше да могат да развият добра скорост. Остров Търк на изток все още не се виждаше — а и се намираше в посоката на приближаващите платна.
Трябваше да вземе решение. Нито една от възможностите не беше особено добра.