Разбира се, сър Джеймс и домочадието му не пропускаха неделните служби, на които присъстваха и малцината богобоязливи членове на общността. Много често обаче проповедта се прекъсваше от пристигането на някой пиян моряк, който всяваше смут с богохулни викове и клетви, а в един случай и със стрелба. Сър Джеймс бе наредил да затворят мъжа зад решетките за две седмици, но се наложи да бъде предпазлив с по-суровите наказания. Авторитетът на губернатора на Ямайка беше — отново по думите на сър Уилям — „тънък като пергамент и също толкова крехък“.
След като бе назначен от краля на тази длъжност, сър Джеймс прекара една вечер със сър Уилям, който му обясни как стоят нещата в колонията. Сър Джеймс го слуша внимателно и реши, че е разбрал, но човек не може да проумее наистина живота в Новия свят, докато не се сблъска с грубата му реалност.
Сега, докато пътуваше в каретата си по вонящите улици на Порт Роял и кимаше от прозореца на кланящите му се колонисти, сър Джеймс се чудеше до каква степен е започнал да приема всичко това като напълно естествено и обичайно. Приемаше жегата, мухите и противните миризми; приемаше кражбите и съмнителната търговия; приемаше пиянските своеволия на каперите. Беше се нагодил към хиляди неща, дори се бе научил да спи на фона на буйните викове и стрелбата, които се чуваха по цяла нощ от пристанището.
Въпреки това някои дразнители си оставаха и най-противният от тях в момента седеше на седалката срещу него. Командир Скот, началник на гарнизона на Форт Чарлз и самоназначил се пазител на добрите обноски, изтупа невидима прашинка от униформата си и каза:
— Вярвам, че Ваше Превъзходителство се е радвал на чудесна вечер и е в добро състояние на духа за сутрешните мероприятия.
— Спах добре — отривисто отвърна сър Джеймс. За стотен път си помисли колко по-опасен е животът в Ямайка, когато началникът на гарнизона е конте и глупак, а не истински военен.
— Уведомиха ме — каза командир Скот, доближавайки парфюмирана кърпичка към носа си и вдишвайки леко, — че затворникът Льоклер е налице и всичко е подготвено за екзекуцията.
— Много добре — отвърна сър Джеймс и се намръщи към командира.
— Освен това разбрах, че търговският кораб „Годспийд“ в момента хвърля котва и сред пътниците е мистър Хаклет, който е дошъл, за да служи като ваш секретар.
— Дано само да не е глупак като предишния — отбеляза сър Джеймс.
— Наистина. Да се надяваме — отвърна командир Скот и, слава богу, замълча.
Стигнаха Хай стрийт скуеър, където вече се беше събрала голяма тълпа, за да наблюдава обесването. Когато се появиха от каретата, сър Джеймс и командир Скот бяха посрещнати от откъслечни викове.
Сър Джеймс кимна отсечено, а командирът се поклони дълбоко.
— Забелязвам чудесно събиране — отбеляза Скот. — Винаги се ободрявам от присъствието на толкова много деца и младежи. Това ще бъде подходящ урок за тях, не мислите ли?
— Ммм — отвърна сър Джеймс.
Губернаторът си проправи път през тълпата и застана в сянката на бесилото. Съоръжението на Хай стрийт бе постоянно, тъй като често прибягваха до него — ниска яка греда със здрава примка, която висеше на седем стъпки над земята.
— Къде е затворникът? — раздразнено попита сър Джеймс.
Осъденият не се виждаше никъде. Губернаторът зачака с видимо нетърпение, като стискаше и разпускаше ръце зад гърба си. Накрая се чу басовият тътен на барабаните, възвестяващи пристигането на каруцата. Малко след това последваха викове и смях от тълпата, която се раздели, за да направи път на шествието.
Затворникът Льоклер стоеше прав, с вързани отзад ръце. Беше облечен в сива туника, покрита с петна от нечистотиите, хвърляни от подиграващата се тълпа. Въпреки това бе вирнал брадичка.
Командир Скот се наведе към губернатора.
— Създава добро впечатление, Ваше Превъзходителство.