— Смяна на курса — каза той накрая. — Обръщаме към Кайкос.
Ендърс прехапа устна и кимна.
— На работа! — изкрещя той и екипажът наскача по фаловете. „Касандра“ се обърна срещу вятъра и се насочи на север.
— Спуснете ги — каза Хънтър и посочи платната. — Трябва да наберем скорост.
— Тъй вярно, капитане — отвърна Ендърс.
Кормчията се мръщеше недоволно и имаше основание, тъй като платната на хоризонта вече се виждаха ясно и с просто око. Другият кораб ги настигаше; брамселите му вече се издигаха над хоризонта, а след тях се подаваха фоковете.
През далекогледа Хънтър видя, че брамселите са три. А три мачти със сигурност означаваха боен кораб.
— По дяволите!
Пред очите му трите платна се сляха в един правоъгълник, после отново се разделиха.
— Настига ни — каза той. — Определено ни гони.
Ендърс нервно потропа с крака по палубата, докато стискаше румпела.
— Няма да им избягаме с това положение на платната, капитане.
— Нито с каквото и да било друго — мрачно се съгласи Хънтър. — Моли се за безветрие.
Другият кораб бе на по-малко от пет мили от тях. При постоянен вятър неминуемо щеше да ги настигне. Единствената им надежда беше безветрието — тогава по-леката „Касандра“ можеше да успее да се измъкне.
Понякога се случваше вятърът да затихне около залез, но също толкова често и се засилваше. Не след дълго Хънтър усети по-мощния бриз по бузите си.
— Днес нямаме късмет — отбеляза Ендърс.
Вече различаваха гротовете на преследващия ги кораб, розови от залеза и издути от вятъра.
Кайкос все още бяха далечно, влудяващо недостижимо убежище.
— Да обръщаме ли и да бягаме, капитане? — попита Ендърс.
Хънтър поклати глава. „Касандра“ може би щеше да се справи по-добре при попътен вятър, но така само щяха да отложат неизбежното. Хънтър стисна юмруци в безсилна ярост и загледа как платната на преследвача стават все по-големи. Вече се виждаше и горната част на корпуса.
— Линеен кораб, няма съмнение — каза Ендърс. — Но не мога да различа носа.
Формата на носа беше един от най-сигурните начини да се определи националността на кораба. Испанските обикновено бяха с по-притъпени носове от тези на англичаните и холандците.
Сансон се присъедини към тях при руля.
— Ще се биеш ли? — попита той.
Вместо отговор Хънтър просто посочи кораба. Корпусът му вече се виждаше напълно. Беше дълъг над сто и тридесет фута при ватерлинията и имаше две оръдейни палуби. Люковете на оръдията бяха отворени и тъпите носове на топовете се подаваха навън. Хънтър не си направи труда да ги брои; доколкото можеше да прецени, бяха най-малко двадесет, може би тридесет на десния борд.
— Прилича ми на донски — каза Сансон.
— Такъв е — съгласи се Хънтър.
— Ще се биеш ли?
— Да се бия с това? — отвърна Хънтър.
В същия миг бойният кораб се обърна и изстреля първия си залп към „Касандра“. Разстоянието още бе твърде голямо; гюлетата паднаха във водата до левия им борд, без да причинят никаква вреда, но предупреждението бе недвусмислено. След още хиляда ярда9 „Касандра“ щеше да бъде в обхвата на оръдията.
Хънтър въздъхна и рече тихо:
— Обърни по вятъра.
— Не разбрах, капитане — отвърна Ендърс.
— Казах, обърни кораба по вятъра и пуснете всички фалове.
— Тъй вярно, капитане.
Сансон го изгледа кръвнишки и се отдалечи ядосан. Хънтър не му обърна внимание. Гледаше как малкият му слуп се обръща по вятъра и моряците пускат въжетата. Платната заплющяха шумно и „Касандра“ спря. Екипажът се нареди покрай левия борд и загледа как бойният кораб приближава. Корпусът му бе напълно черен, с позлатени кантове, а гербът на Филип — изправени на задните си крака лъвове — сияеше на надстройката на кърмата. Испански, и още как.
— Можем добре да ги наредим, когато се опитат да ни превземат — обади се Ендърс. — Само да кажеш, капитане.
— Не — отвърна Хънтър. На кораб с такива размери трябваше да има най-малко двеста моряци и още толкова войници на палубата. Шейсетима мъже на открит слуп срещу четиристотин на по-голям съд? И при най-малкия опит за съпротива бойният кораб просто щеше да се отдалечи и да потопи „Касандра“ с оръдията си.
— По-добре да умреш със сабя в ръка, отколкото с папско въже на врата или докато проклетият огън на доновете ближе пръстите на краката ти — каза Ендърс.