— Ще чакаме — рече Хънтър.
— Какво ще чакаме?
Хънтър нямаше отговор. Гледаше как бойният кораб приближава толкова близо, че сянката на грота на „Касандра“ падна върху борда му. В сгъстяващия се сумрак се чуваха отсечени команди на испански.
Хънтър погледна към палубата на своя кораб. Сансон забързано зареждаше пистолети и ги пъхаше в пояса си. Хънтър отиде при него.
— Аз ще се бия — каза Сансон. — Ти може да се предадеш като страхлива жена, но аз ще се бия.
На Хънтър внезапно му хрумна нещо.
— Тогава направи това — рече той и зашепна в ухото на Сансон. Момент по-късно французинът се изниза.
Виковете на испански продължаваха. Към „Касандра“ хвърлиха въжета. Строени един до друг войници стояха високо над тях на главната палуба, насочили мускети към малкия слуп. Първите испанци се спуснаха на „Касандра“. Един по един Хънтър и хората му бяха смушкани с мускети и принудени да се качат по въжената стълба на вражеския кораб.
15.
След дните на претъпкания борд на „Касандра“ бойният кораб им се стори гигантски. Горната му палуба бе толкова огромна, че им приличаше на ширнала се равнина. Хората на Хънтър бяха принудени от войниците да се скупчат около гротмачтата. Същият екипаж, който беше напълнил слупа почти до пръсване, тук изглеждаше направо жалък. Хънтър се вгледа в лицата на хората си. Те извръщаха очи, отказваха да го погледнат; на лицата им се четеше гняв, безсилие и разочарование.
Високо над тях огромните платна плющяха на вятъра и вдигаха такъв шум, че смуглият испански офицер, застанал пред Хънтър, трябваше да крещи, за да бъде чут.
— Ти ли си капитан? — изрева той.
Хънтър кимна.
— Какво е име?
— Хънтър — извика той.
— Англичанин?
— Да.
— Ти отива при този капитан — каза мъжът и двама войници поведоха Хънтър надолу. Явно му предстоеше среща с капитана на бойния кораб. Хвърли последен поглед през рамо към намиращия се в безнадеждно положение екипаж. Вече им връзваха ръцете отзад. Испанците действаха експедитивно.
Запрепъва се по тесните стълби към оръдейната палуба и за миг видя дългата редица оръдия с готови за действие разчети. Бутнаха го грубо да върви към кърмата и докато минаваше покрай отворените люкове, видя малкия си слуп долу, завързан за бойния кораб. На борда му вече имаше испански моряци, които проверяваха такелажа и се готвеха да поемат управлението му.
Не му позволиха да се застоява — мускетът го смушка в гърба да продължи напред. Стигнаха до врата, пазена от двама тежковъоръжени и свирепи на вид стражи. Хънтър забеляза, че не носят униформи, и долови чувството им за превъзходство; двамата му хвърлиха изпълнени с презрение погледи. Единият почука на вратата и каза бързо нещо на испански. В отговор се чу изсумтяване, стражите отвориха широко вратата и избутаха Хънтър вътре. Единият влезе след него и затвори вратата.
Капитанската каюта бе изумително голяма и богато обзаведена. Всичко бе луксозно. Имаше трапезна маса с фина ленена покривка и златни подноси, подредени за вечеря на свещи. Удобно легло с покривка от обшит със злато брокат. На стената в ъгъла, над едно оръдие с отворена амбразура, висеше маслена картина с наситени цветове, изобразяваща Христос на кръста. В друг ъгъл имаше фенер, озаряващ помещението със златиста светлина.
В дъното имаше втора маса, покрита с карти. Зад нея, в тапициран с кадифе стол, седеше самият капитан.
Беше обърнат с гръб към Хънтър и наливаше вино от кристална гарафа. Хънтър различи само, че мъжът е много едър — гърбът му беше широк като на бик.
— И тъй, дали ще успея да ви убедя да изпиете с мен по чаша от това отлично бордо? — каза капитанът на доста добър английски.
Преди Хънтър да успее да отговори, мъжът се обърна и той се озова срещу кръвнишки очи на сурово лице с едър нос и черна като катран брада. Името изскочи само от устата му:
— Казала!
Испанецът се разсмя гръмко.
— Да не би да очакваше крал Чарлз?
Хънтър беше изгубил дар слово. Смътно осъзнаваше, че устните му се движат, но от гърлото му не излизаше нито звук. В същото време безброй въпроси изпълниха ума му. Защо Казала бе тук, а не на Матансерос? Означаваше ли това, че галеонът е отплавал? Или е оставил командването на крепостта на някой способен лейтенант?
А може би някой по-висшестоящ му е заповядал да замине — този боен кораб спокойно можеше да плава за Хавана.