И докато въпросите се блъскаха в главата му, Хънтър беше обхванат от ледена треска. Едва удържаше треперенето си, докато се взираше в Казала.
— Англичанино, твоето смущение ме ласкае — рече Казала. — А аз съм смутен, че не зная името ти. Сядай, разполагай се.
Хънтър не помръдна и войникът грубо го принуди да седне на стола срещу капитана.
— Така е много по-добре — отбеляза Казала. — Сега ще приемеш ли бордото? — И му подаде чашата.
С огромно усилие на волята Хънтър овладя треперенето на ръката си и взе чашата. Не пи, а я остави веднага на масата.
Казала се усмихна.
— За твое здраве, англичанино — рече той и отпи. — Трябва да пия за твое здраве, докато това все още е възможно. Няма ли да се присъединиш? Не? Хайде, англичанино. Дори Негово Превъзходителство командирът на гарнизона в Хавана не може да се похвали с такова добро вино. Френско е, О-Брион. — Замълча за момент. — Пий.
Хънтър взе чашата и отпи. Чувстваше се като омагьосан, едва ли не в транс. Но вкусът на бордото моментално развали магията; обикновеното вдигане на чашата до устните му и преглъщането на течността го накара да дойде на себе си. Шокът отмина и той започна да забелязва хиляди дребни подробности. Чу дишането на войника, който се намираше на около две крачки зад него. Видя неравната брада на Казала и реши, че е от няколко дни на кораба. Усети миризмата на чесън в дъха му, когато испанецът се наведе напред и рече:
— И тъй, англичанино. Казвай — как ти е името?
— Чарлз Хънтър — отвърна той с много по-силен и уверен глас, отколкото сам очакваше.
— Така ли? Значи съм чувал за теб. Ти ли си онзи Хънтър, който потопи „Консепсион“ миналия сезон?
— Аз съм — отвърна Хънтър.
— Същият Хънтър, който командваше рейда срещу Монте Кристо в Еспаньола и плени плантатора Рамона за откуп?
— Да.
— Рамона е абсолютна свиня, не мислиш ли? — Казала се разсмя. — И ти ли си онзи Хънтър, който залови робския кораб на Де Рютерс, докато беше на котва в Гваделупа, и избяга с целия му товар?
— Да.
— В такъв случай ми е много приятно да се запозная с теб, англичанино. Знаеш ли каква е цената ти? Не? Е, с всяка година се покачва все повече, и най-вероятно отново е скочила. Последния път чух, че крал Филип предлага двеста златни дублона за теб и още осемстотин за екипажа ти на всеки, който успее да ви залови. Може би сега сумата е още по-висока. Декретите се променят непрекъснато, както и детайлите. Преди изпращахме пиратите в Севиля, където Инквизицията може да те накара да се отречеш от греховете и ереста на един дъх. Но това е толкова досадно. Сега изпращаме само главите и запазваме мястото в трюмовете за по-доходоносни стоки.
Хънтър не каза нищо.
— Може би си мислиш — продължи Казала, — че двеста дублона са твърде скромна сума. Както вероятно се досещаш, в момента съм напълно съгласен с теб. Но все пак ще се ободриш, като научиш, че си най-скъпо оцененият пират в тези води. Това доставя ли ти удоволствие?
— Приемам го в духа, в който е замислено — отвърна Хънтър.
Казала се усмихна.
— Личи, че си роден благородник — рече той. — И искам да те уверя, че ще бъдеш обесен с цялото уважение, което се полага на един благородник. Имаш думата ми.
Хънтър леко се поклони, без да става от стола си. Гледаше как Казала се пресяга през масата към малка стъклена купа с похлупак, в която имаше широки зелени листа. Извади едно и го задъвка усърдно.
— Изглеждаш объркан, англичанино. Тази практика не ти ли е позната? Индианците от Нова Испания наричат тези листа кока. Расте високо в планините. Дъвченето им дава енергия и сила. А жените направо се разгонват — добави той и се изкиска. — Искаш ли да пробваш? Не? Изглежда, не желаеш да приемеш гостоприемството ми.
Той дъвка мълчаливо известно време, загледан в Хънтър. Накрая каза:
— Не сме ли се срещали и преди?
— Не.
— Лицето ти ми изглежда странно познато. Може би преди години, когато си бил по-млад?
Сърцето на Хънтър заби лудо.
— Не, не мисля.
— Вероятно си прав — съгласи се Казала и се загледа замислено в картината на стената. — Всички англичани ми изглеждат еднакви. Не мога да ги различа един от друг. — Отново погледна към Хънтър. — А ето че ти ме позна. На какво се дължи това?
— Външният ви вид и маниерите ви са добре известни в английските колонии.
Казала задъвка резен лимон с листата. Усмихна се, после се разсмя.