Морякът не можеше да откъсне очи от плъховете.
— Или може би ти ще проговориш вместо него, англичанино?
— Не — уморено отвърна Хънтър.
Казала се наведе към моряка и го потупа по гърдите.
— А ти? Ще говориш ли?
Докосна със свободната си ръка вратичката на кафеза.
Морякът гледаше като хипнотизиран как Казала вдига много бавно резето. Накрая то се освободи, а испанецът придържаше вратичката само с един пръст.
— Последна възможност, приятелю…
— Non! — изпищя морякът. — Je parle! Je parle!
— Добре — отвърна Казала, минавайки с лекота на френски.
— Матансерос — каза морякът.
Казала се вбеси.
— Матансерос! Идиот такъв, да не очакваш да ти повярвам! Тръгнали сте да нападате Матансерос!
И рязко отвори вратичката на кафеза.
Морякът изпищя пронизително, когато плъховете скочиха на лицето му. Замята глава, но четирите космати създания се бяха впили в бузите, глава и брадичката му. Плъховете цвърчаха и писукаха; един отхвърча встрани, но моментално се хвърли отново върху надигащите се гърди на мъжа и впи зъби в шията му. Морякът зарева от ужас. Накрая припадна от шока и остана да лежи неподвижен, докато плъховете продължаваха да ядат лицето му.
Казала се изправи.
— Защо всички ме смятате за толкова глупав? — рече той. — Англичанино, кълна се. Ще науча истината за твоето плаване.
Обърна се към стражите.
— Отведете го.
Сръгаха Хънтър да тръгне надолу. Докато го бутаха към тясното стълбище, той зърна за миг „Касандра“, хвърлила котва на няколко ярда от бойния кораб.
18.
Слупът „Касандра“ представляваше по същество открит съд с една-единствена, изложена на стихиите палуба и две товарни помещения при носа и кърмата. Те бяха претърсени от испанците, когато корабът бе превзет следобеда. Моряците откриха всички провизии и специалните приготовления, които така бяха учудили Казала.
Войниците бяха претърсили из основа малкия съд. Дори бяха надникнали през люковете, които се отваряха надолу към килсона10; фенерите им осветиха трюмната вода, която стигаше почти до дъските на палубата, и те заподмятаха саркастични коментари за мързела и немарливостта на пиратите.
Когато „Касандра“ стигна до мястото за нощувка и спря в сянката на бойния кораб, десетимата моряци прекараха няколко часа в пиене и веселие на светлината на факлите. Когато най-сетне заспаха в малките часове, излегнали се на одеялата под топлото нощно небе, сънят им бе непробуден благодарение на рома. Макар да им бе заповядано да оставят постове, те не си направиха труда да го направят — бойният кораб до тях предлагаше достатъчно закрила.
Така никой от просналия се на палубата екипаж не чу тихото бълбукане от трюма. Никой не видя как един мъж със сламка в уста се издигна от мазната воняща вода.
Сансон трепереше от студ. Беше лежал часове наред заедно с мушамената торба, в която бяха безценните гренади. Не забелязаха нито него, нито торбата. Сега едва успя да вдигне брадичка над водата, преди да удари главата си в палубата. Около него цареше пълен мрак, нямаше никакъв ориентир. Сансон опря гръб в корпуса, усещаше заоблената му форма. Реши, че се намира на лявата страна и тръгна бавно и тихо към центъра. Оттам продължи бавно към кърмата, докато главата му не се удари леко в издатината на правоъгълния капак. Погледна нагоре — през решетката се виждаха звезди. Не се чуваше никакъв звук, освен хъркането на моряците.
Пое дъх и се изправи. Капакът се повдигна няколко инча и палубата се разкри пред очите му. Гледаше право в лицето на спящ моряк, беше едва на крачка от него. Мъжът хъркаше силно.
Сансон отново спусна капака и тръгна напред през трюма. Отне му почти четвърт час, легнал по гръб и бутайки се с ръце, да прекоси петдесетте фута от люка на кърмата до този на носа. Повдигна втория капак и отново се огледа. Най-близкият моряк спеше на десетина стъпки от него.
Сансон вдигна капака леко и бавно и го положи тихо на палубата. Надигна се от водата и вдиша свежия нощен въздух. Мокрото му тяло беше смразено от бриза, но той не обръщаше внимание. Цялото му внимание бе насочено към спящия на палубата екипаж.
Преброи десетима мъже. Помисли си, че преценката на испанците е правилна. При нужда „Касандра“ можеше да се управлява от трима души; петима можеха да се справят отлично, а десет бяха повече от достатъчно.