— Глупаци! — изврещя Казала.
В далечината „Касандра“ пъргаво заобиколи южния нос и изчезна. Южния?
— Насочват се към Матансерос — рече Казала. И се разтресе от безсилна ярост.
Хънтър седеше на кърмата на „Касандра“ и чертаеше курса. С изненада откри, че вече не чувства никаква умора, макар че не бе спал цели два дни. Екипажът се бе проснал по палубата; почти всички спяха дълбоко.
— Добри мъже са — отбеляза Сансон, докато ги гледаше.
— Така е — съгласи се Хънтър.
— Някой от тях проговори ли?
— Само един.
— И Казала повярва ли му?
— Не — отвърна Хънтър. — Но може да промени мнението си.
— Имаме най-малко шест часа преднина — рече Сансон.
— Осемнайсет, ако имаме късмет.
Хънтър кимна. Матансерос се намираше на два дни плаване по вятъра; с такава преднина можеха и да стигнат до крепостта първи.
— Ще плаваме и през нощта, без никакво спиране — каза Хънтър.
Сансон кимна.
— Опънете кливера12 — излая Ендърс. — Хайде, по-живо.
Платното се опъна и подтиквана от свежия източен вятър, „Касандра“ запори водата в зората на деня.
Трета част
Матансерос
20.
Следобедното небе бе изпъстрено с разпокъсани облаци, които посивяваха и потъмняваха с наближаването на вечерта. Въздухът беше влажен и неприятен. Точно тогава Лазю видя първата греда.
„Касандра“ продължи напред и не след дълго се озова сред десетки парчета дърво и останки от корабокрушение. Екипажът хвърли въжета и изкара някои от отломките на борда.
— Прилича на английски — отбеляза Сансон, когато на палубата се появи парче от напречна греда, боядисана в червено и синьо.
Хънтър кимна. Потъналият кораб бе с доста големи размери.
— Станало е неотдавна — рече той. Огледа хоризонта за някакъв знак за оцелели, но не откри нищо. — Нашите приятели доновете са ловували.
Парчетата дърво се блъскаха в корпуса на кораба още четвърт час. Екипажът бе угнетен; моряците не обичаха да виждат следи от подобни унищожения. Извадиха още една опорна греда и от нея Ендърс заключи, че корабът е бил търговски, вероятно бриг или фрегата, дълъг около стотина фута.
Така и не откриха следа от екипажа.
С падането на нощта времето ставаше все по-угнетяващо, докато не задуха шквал13. Горещ дъжд забарабани в мрака по палубата на „Касандра“. Всички подгизнаха и прекараха една мизерна нощ. Към сутринта обаче небето стана ясно и чисто и когато се зазори, те видяха целта си на хоризонта, право пред носа.
От разстояние западната страна на остров Матансерос изглежда изключително негостоприемна. Вулканичните й контури са остри и назъбени и ако се изключи ниската растителност покрай брега, островът изглежда сух, кафяв и пуст, с подаващи се тук-там голи червеникавосиви скали. На него пада малко дъжд и тъй като се намира далеч на изток в Карибско море, ветровете на Атлантика непрекъснато шибат единствения му връх.
Екипажът на „Касандра“ гледаше без никакъв ентусиазъм приближаването на Матансерос. Стоящият на румпела Ендърс се намръщи.
— Септември е — рече той. — Явно никога не е по-зелен и по-гостоприемен от това.
— Така е — отвърна Хънтър. — Определено не е рай. Но на източния бряг има гора и изобилие от вода.
— А също и изобилие от папски мускети — отбеляза Ендърс.
— Както и папско злато — добави Хънтър. — След колко време ще акостираш?
— Вятърът е добър. Най-късно по пладне.
— Насочи се към заливчето — каза Хънтър и посочи единствената вдадена част по западния бряг — тясна ивица вода, известна като Заливът на слепеца.
Хънтър се зае да събере нещата, които трябваше да вземе малката група, която щеше да слезе на сушата. Дон Диего вече вадеше екипировката на палубата. Чифутина се вгледа късогледо в капитана.
— Много мило от страна на доновете — рече той. — Огледали са, но не са взели нищо.
— С изключение на плъховете.
— Ще ни свърши работа и нещо друго. Опосум или каквото и да е дребно животно.
— Ще се наложи — каза Хънтър.
Сансон стоеше на носа и се взираше във върха на Лерес. Оттук той изглеждаше абсолютно отвесен заоблен полукръг от гола червена скала.