Един от моряците застана до него.
— Часовникът е обърнат.
Ендърс кимна. От падането на нощта бяха обърнали петнадесет пъти пясъчния часовник, което означаваше, че наближава два след полунощ. Свежият вятър духаше от изток със скорост десет възела; движеха се добре и с това темпо щяха да достигнат острова след около час.
Ендърс присви очи към очертанията на Лерес. Не можеше да различи залива на Матансерос. Трябваше да заобиколи южния нос, преди да види крепостта и галеона, за който се надяваше, че все още е закотвен там.
Тогава щеше да се озове и в обсега на оръдията на Матансерос, освен ако Хънтър и групата му не бяха успели да ги неутрализират.
Хвърли поглед към моряците, които стояха на откритата палуба на „Касандра“. Никой не говореше. Ендърс загледа мълчаливо как островът расте пред тях. Всички знаеха залога, както и риска — след няколко часа всеки от тях щеше да бъде или невъобразимо богат, или мъртъв.
За стотен път тази нощ Ендърс се запита какво ли е станало с Хънтър и групата му и къде ли се намират сега.
В сянката на каменните стени на крепостта Сансон захапа златния дублон и го подаде на Лазю. Тя стори същото, след което го предаде на Мавъра. Хънтър наблюдаваше мълчаливия ритуал — всички капери вярваха, че ще им донесе късмет в предстоящия набег. Накрая дублонът стигна и до него; той го захапа и усети мекотата на метала. После пред очите на останалите метна монетата през дясното си рамо.
Без да продумат, петимата потеглиха в различни посоки.
Хънтър и дон Диего, с въжета и абордажни куки през рамо, се промъкнаха на север покрай периметъра на крепостта, като често спираха, за да изчакат минаването на поредния патрул. Хънтър хвърли поглед към високите стени на Матансерос. Горната част бе гладка, със заоблен перваз, за да се затрудни захващането на куките. Строителните умения на испанците обаче не бяха адекватни на тази концепция; Хънтър бе сигурен, че куките ще се захванат някъде.
Спряха, когато стигнаха до северната стена на укреплението, която бе най-отдалечена от морето. След десет минути покрай тях мина патрул, дрънчащ с доспехи и оръжия в тихата нощ. Изчакаха войниците да изчезнат от поглед.
После Хънтър изтича напред и метна куката през стената. Чу се тих звън, когато тя се удари в камъка. Той дръпна въжето и куката падна на земята до него. Изруга и зачака, като се ослушваше.
Не последва нито звук. Нищо не показваше, че някой го е чул. Той метна отново куката и тя прелетя над стената. Дръпна отново и трябваше да отскочи, за да не бъде улучен от желязото.
Направи трети опит и този път куката се захвана — но в същото време се чу наближаването на поредния патрул. Хънтър бързо се закатери по стената с пъшкане. Стигна до парапета, прехвърли се и издърпа въжето. Дон Диего се беше скрил обратно в храстите.
Патрулът отмина.
Хънтър пусна въжето. Дон Диего се закатери, като мърмореше и ругаеше на испански. Не беше от силните и изкачването му продължи сякаш цяла вечност. Накрая обаче успя и Хънтър го издърпа, а после издърпа и въжето. Двамата приклекнаха, облегнати на студения камък, и се огледаха.
Крепостта бе притихнала в тъмнината, подредените в дълги редици палатки приютяваха стотици спящи мъже. Имаше странна тръпка в това да бъдеш толкова близко до така многоброен неприятел.
— Стражи? — прошепна Чифутина.
— Не виждам никакви — отвърна Хънтър. — Освен ето там.
На отсрещната страна на укреплението, до оръдията, стояха две фигури. Те обаче бяха съгледвачи, поставени да наблюдават хоризонта за приближаващи кораби.
Дон Диего кимна.
— Но ще има стража при погреба.
— Най-вероятно.
Двамата съгледвачи бяха почти точно над дървената постройка, която според Лазю играеше ролята на погреб. От мястото, където бяха клекнали, Хънтър и дон Диего не можеха да видят входа.
— Първо трябва да стигнем дотам — каза Чифутина.
Не носеха експлозиви, а само фитили. Смятаха да направят експлозивите от запасите в самия погреб.
Хънтър безшумно се спусна на земята под прикритието на сенките и дон Диего го последва, като примигваше на слабата светлина. Стигнаха до входа на погреба.
Не се виждаха никакви стражи.
— Вътре? — прошепна Чифутина.
Хънтър сви рамене, отиде до вратата, заслуша се за момент, после изхлузи ботушите си и леко бутна вратата. Погледна назад, видя, че дон Диего също се събува, и влезе.