— Естествено. Два заряда и две гюлета. Тези топове ще се пръснат пред очите им.
Бързо минаваха от една кулверина на друга. Чифутина добавяше втора торба барут, а Хънтър слагаше гюлетата. Те се плъзгаха с глухо трополене в цевите, но нямаше кой да го чуе.
— Сега трябва да свършим още нещо — каза Чифутина, след като приключиха. — Трябва да сложиш пясък във всяка цев.
Хънтър се спусна от бруствера. Събра пясък от земята и сипа по шепа във всяко оръдие. Чифутина бе коварен — дори ако по някаква случайност оръдието все пак произведеше изстрел, пясъкът щеше да промени мерника му и така да надраска вътрешността, че да го направи абсолютно неточно и безполезно.
Когато приключи, Хънтър видя, че Чифутина клечи над един от лафетите и прави нещо. Щом се изправи, той обяви:
— Това беше последното.
— Какво направи?
— Прикрепих фитилите за цевите. Горещината от стрелбата ще ги запали и ще взриви заряда отдолу. — Усмихна се в тъмното. — Ще бъде великолепно.
Вятърът смени посоката си и кърмата на галеона се понесе към Сансон. Той завърза лодката под позлатения щурц16 и започна да се катери по задната стена към капитанската каюта. Чу как някой тихо пее на испански. Заслуша се в мръсните стихове, но не можеше да установи откъде идват; сякаш се носеха из въздуха, неуловими и тихи.
Влезе в каютата през люка за оръдието. Тя беше празна. Излезе на оръдейната палуба и слезе по стълбата към спалното отделение. Не видя никого. Погледна леко люлеещите се празни хамаци. Бяха десетки, но от екипажа нямаше и следа.
Това не му хареса — неохраняван кораб предполагаше кораб без съкровище. Уплаши се от онова, от което се страхуваха всички, но не смееха да го изрекат — че съкровището вече е разтоварено и прибрано някъде другаде, може би в крепостта. В такъв случай всичките им планове щяха да се окажат напразни.
Именно затова Сансон се надяваше да попадне на по-многочислен екипаж и стража. Тръгна към камбуза17 на кърмата и отново се окуражи. Камбузът бе пуст, но имаше следи от скорошно приготвяне на храна — телешка яхния в голям казан, някакви зеленчуци, срязан наполовина лимон, който се поклащаше с кораба на дървения тезгях.
Сансон излезе и отново тръгна напред. В далечината чу виковете на стража на носа, който явно посрещаше другите двама.
Лазю и Мавъра привързаха лодката до въжената стълба в средата на галеона. Стражът на палубата се наведе и им махна с ръка.
— Questa faire? — извика той.
— Носим ром — отвърна Лазю с дебел глас. — Почерпка от капитана.
— От капитана ли?
— Има рожден ден.
— Bravo, bravo.
Усмихнат, стражът отстъпи назад, за да направи място на Лазю да се качи. Погледна я и се ужаси при вида на кръвта по туниката и косата й. После ножът изсвистя и се заби в гърдите му. Изненаданият страж се вкопчи в дръжката му, понечи да каже нещо, но падна по очи на палубата.
Мавъра се качи и се запромъква напред към четирима войници, които играеха карти. Лазю дори не погледна как гигантът се справя с тях, а слезе долу. Откри десетима войници, спящи в предното отделение. Затвори тихо вратата и я залости.
Други петима войници пиеха в съседната каюта. Лазю надникна и видя, че са въоръжени. Нейните пистолети бяха затъкнати в колана й, но тя не искаше да стреля, докато не се наложи. Зачака отвън.
Не след дълго Мавъра се приближи безшумно до нея.
Лазю посочи стаята и той поклати глава. Останаха притихнали до вратата.
След известно време един от войниците обяви, че мехурът му ще се пръсне, и излезе. Мавъра го посрещна със силен удар с кол за притягане на въже по главата; мъжът се стовари върху дъските само на няколко крачки от вратата.
Щом чуха шума, останалите се извърнаха натам. Краката на другаря им се виждаха на светлината в помещението.
— Хуан?
Падналият не помръдна.
— Прекалил е с пиенето — каза някой и продължиха играта на карти.
Не след дълго обаче един от войниците започна да се безпокои за Хуан и излезе да види какво се е случило. Лазю му преряза гърлото, а Мавъра скочи в каютата, като размахваше кола. Останалите изпопадаха, без да издадат нито звук.
В задната част на кораба Сансон излезе от камбуза и тръгна напред. Сблъска се с един пиян испански войник, който държеше бутилка ром в едната си ръка и се изсмя в тъмното.
— Изкара ми ангелите — каза войникът на испански. — Не очаквах да срещна никого тук.