Дон Диего пляскаше във водата и крещеше с пълно гърло, докато „Касандра“ се носеше към него. За един ужасен миг той си помисли, че никой няма да го види или чуе, но носът на слупа рязко зави наляво, нечии силни ръце го сграбчиха и го извлякоха на палубата. Някой пъхна манерка ром в ръката му, а друг го тупна по гърба. Разнесе се смях.
Диего се огледа и попита:
— Къде е Хънтър?
В слабата светлина на утрото Хънтър тичаше с момичето към брега на източния нос на Матансерос. Намираха се точно под стените на укреплението; над тях се виждаха няколко от оръдията, килнати под странни ъгли.
Спряха на брега, за да си поемат дъх.
— Можеш ли да плуваш? — попита Хънтър.
Момичето поклати глава.
— Никак?
— Не мога, кълна се.
Хънтър погледна „Касандра“, слупът приближаваше към галеона.
— Хайде — каза той и се затичаха към залива.
Виртуозът Ендърс деликатно подравни „Касандра“ с галеона и повечето от моряците моментално се прехвърлиха на големия кораб. Самият Ендърс също се качи на галеона и видя Лазю и Мавъра на релинга. Сансон беше зад руля.
— За мен е удоволствие, сър — каза с поклон Сансон и му предаде управлението.
— Ако нямаш нищо против, аз ще се заема, друже — каза Ендърс и веднага погледна нагоре. Моряците вече се катереха по въжетата. — Вдигнете фока. По-живо с кливера!
Платната се вдигнаха. Големият кораб се раздвижи.
Малобройният екипаж, останал на „Касандра“, завърза носа на слупа за кърмата на галеона и го обърна. Платната заплющяха.
Ендърс не обърна внимание на по-малкия кораб.
Вниманието му бе изцяло съсредоточено върху галеона. Когато той потегли и моряците заработиха със скрипеца, за да вдигнат котвата, кормчията поклати глава.
— Мърлява дърта кучка. Движи се като крава.
— Но все пак ще плава — рече Сансон.
— Е, ще плава. В известен смисъл.
Галеонът се насочи на изток, към устието на залива. Сега Ендърс гледаше към брега с надеждата да открие Хънтър.
— Ето го! — извика Лазю.
И наистина беше той — стоеше на брега с някаква жена.
— Можеш ли да спреш? — попита Лазю.
Ендърс поклати глава.
— Ще се блъснем в кея — каза той. — Хвърлете въже.
Мавъра вече бе хвърлил въже. То падна на брега, Хънтър го сграбчи и двамата с момичето бяха повлечени във водата.
— Издърпайте ги по-бързо, преди да са се удавили — каза Ендърс, но на лицето му бе цъфнала широка усмивка.
Момичето едва не се удави и кашляше часове след това. Хънтър обаче бе изпълнен с въодушевление, когато пое управлението на галеона и излезе в открито море, следван от „Касандра“.
В осем сутринта димящите развалини на Матансерос вече бяха далеч зад кърмата. Хънтър се наливаше с ром и си мислеше, че вече може да се смята за водач на най-успешната и най-необичайна каперска експедиция на века, откакто Дрейк бе атакувал Панама.
24.
Все още се намираха в испански води и се движеха бързо, вдигнали всички платна, които можаха. Галеонът обикновено превозваше около хиляда души, а екипажът му достигаше двеста моряци, ако не и повече.
Хънтър разполагаше със седемдесет души, в това число и пленниците. Но повечето от испанците бяха гарнизонни войници, а не моряци. Не само че не можеше да им се има доверие, а и бяха неопитни. Хората на Хънтър трябваше сами да се оправят с платната и такелажа.
Хънтър беше разпитал пленниците на лошия си испански. По пладне вече знаеше доста неща за кораба, който сега се намираше под негово командване. Той бе nao Nuestru Secoru de los Reves, Sun Fernundo y Sun Francisco de Paula, c капитан Хосе дел Вилар де Андраде, а собственик бе маркизът на Канада. Корабът бе с водоизместимост деветстотин тона, построен в Генуа. Подобно на всички испански галеони, които неизменно носеха дълги и тромави имена, този си имаше прякор — „Ел Тринидад“. Не беше ясно защо са се спрели точно на това име.
„Ел Тринидад“ бе построен да носи петдесет оръдия, но след заминаването си от Хавана предишния август бе спирал по кубинския бряг и доста от тях бяха свалени, за да може да носи повече товар. Сега бе оборудван само с тридесет и две двадесетфунтови оръдия. Ендърс беше направил обстоен преглед и обяви, че галеонът е годен за плаване, но е мръсен. Част от пленниците в момента разчистваха боклуците в трюма.
— Освен това има течове — каза Ендърс.