— Изглежда толкова мил джентълмен — рече тя. — Докосването му е тъй деликатно.
— Е — рече Хънтър, докато сядаше, — нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.
— Така е, отдавна го установих — отвърна тя. — Пътувах на борда на „Интрепид“ под командването на капитан Тимъти Уорнър, за когото Негово Величество крал Чарлз има много високо мнение като военен. Представете си изненадата ми, когато се оказа, че краката на капитан Уорнър треперят повече и от моите, когато се озовахме срещу испанския кораб. С две думи, той е пълен страхливец.
— Какво се случи с кораба?
— Беше унищожен.
— От Казала?
— Да, именно от него. Бях взета като плячка. Казала откри огън по кораба и го потопи с екипажа.
— И всички бяха избити? — вдигна вежди Хънтър. Не беше особено изненадан, но този инцидент можеше да се посочи като така нужния на сър Джеймс повод, оправдаващ нападението срещу Матансерос.
— Не го видях с очите си, но предполагам, че е така — отвърна лейди Сара. — Бях заключена в една каюта. После Казала залови друг кораб с англичани. Не зная какво се е случило с тях.
— Сигурен съм — с лек поклон рече Хънтър, — че са успели да се измъкнат.
— Може би — каза тя, без да показва, че го е разбрала. — А сега? Какво да очаквам от бродяги като вас? Предполагам, че съм в лапите на пирати.
— Капитан Хънтър, свободен капер, на вашите услуги. Плаваме към Порт Роял.
Тя въздъхна.
— Този Нов свят е толкова досаден. Вече не знам на кого да вярвам. Простете ми, че съм подозрителна към вас.
— Разбира се, мадам — отвърна Хънтър, макар да изпита раздразнение от тази докачлива жена, чийто живот бе спасил. — Просто дойдох да се поинтересувам за глезена ви…
— Вече е много по-добре, благодаря.
— … и да ви попитам дали сте… така да се каже, добре.
— О, нима? — Очите й проблеснаха. — Или искате да кажете, че ако испанците вече са ми се изредили, можете да се възползвате и вие?
— Мадам, аз не…
— Е, мога да ви уверя, че испанецът не ми взе нищо, което вече да не съм изгубила. — Изсмя се горчиво. — Но го направи по свой си начин.
Тя внезапно се обърна в стола си. Роклята й бе с испанска кройка — намериха я на кораба — и беше с оголен гръб. Хънтър видя няколко грозни белега по раменете.
Лейди Сара отново се извъртя към него.
— Сега вероятно разбирате — рече тя. — Макар че може и да не разбирате. Имам и други трофеи от срещата си с двора на Филип в Новия свят.
Дръпна деколтето на роклята и показа кръгло червено петно на едната си гърда. Направи го толкова бързо, толкова дръзко, че Хънтър остана изумен. Никога не бе срещал жена с добър произход от двора на Веселия монарх, която да се държи като обикновена уличница. На какво ли бе заприличала Англия в тези дни?
Тя докосна петното.
— Това е изгаряне. Имам и други. Боя се, че ще останат белези. Бъдещият ми съпруг бързо ще разбере истината за миналото ми.
Изгледа го яростно.
— Мадам — рече той, — за мен е удоволствие, че видях сметката на злодея пред очите ви.
— Типично по мъжки! — възкликна тя и се разплака. Продължи да хлипа, а Хънтър стана. Не знаеше какво да прави.
— Мадам… — започна той.
— Гърдите ми бяха моето бъдеще — заподсмърча тя през сълзи. — Всяка високопоставена дама в Лондон ми завиждаше. Нищо ли не разбирате?
— Мадам, моля ви… — Хънтър затърси носна кърпа, но нямаше. Все още беше облечен с дрипите от нападението. Огледа се, намери кърпа за маса и й я подаде.
Тя шумно си издуха носа.
— Белязана съм като престъпница — каза тя, без да престава да плаче. — Никога няма да мога отново да нося модни дрехи. С мен е свършено.
Хънтър не я разбираше. Беше жива, в безопасност, връщаше се при чичо си. Защо плачеше? В момента положението й бе далеч по-добро, отколкото от много дни насам. Реши, че е неблагодарна и неприятна жена. Наля й чаша вино от гарафата.
— Лейди Сара, моля ви, не се измъчвайте.
Тя взе чашата и я пресуши наведнъж на една голяма глътка. Подсмръкна и въздъхна.
— В края на краищата модата се мени — добави той.
При тези думи тя отново избухна в сълзи.
— Мъже, мъже, мъже — изстена. — И всичко това, защото тръгнах да посетя чичо си. Ох, горката аз!
На вратата се почука и вътре надникна един моряк.
— Да прощавате, капитане, ама мистър Ендърс казва, че скоро акостираме и ще отваряме сандъците.