Хънтър сви рамене. Всъщност вече бе мислил по въпроса и смяташе да защити позицията си пред губернатора.
Но не искаше да дава обещания на Сансон.
Французинът наля вино.
— Е — сърдечно каза той, — свършихме чудесна работа, приятелю. Какви са плановете ти за завръщането?
Хънтър сподели накратко намерението си да продължат на юг и после да останат в открито море, преди да тръгнат на север към Порт Роял.
— Не смяташ ли, че ще е по-сигурно да разделим съкровището между двата кораба, да се разделим и да се върнем по различни маршрути? — попита Сансон.
— Мисля, че е по-добре да останем заедно. Два кораба изглеждат по-внушително, особено от разстояние. Ако е само един, може да бъде нападнат.
— Така е — съгласи се Сансон. — Но тези води се патрулират от дузина испански кораби. Ако се разделим, вероятността и двата кораба да се натъкнат на враговете е по-малка.
— Няма причина да се боим от испанските войници. Ние сме законни испански търговски кораби. Само французите или англичаните могат да ни нападнат.
Сансон се усмихна.
— Нямаш ми доверие.
— Разбира се, че ти нямам — с усмивка отговори Хънтър. — Искам да си ми пред очите. И съкровището да е под краката ми.
— Тъй да бъде — рече Сансон, но погледът му бе мрачен и Хънтър си каза, че не бива да забравя това.
26.
Четири дни по-късно видяха чудовището. Плаването покрай веригата на Малките Антили минаваше без премеждия. Вятърът бе добър, морето — спокойно; Хънтър знаеше, че са вече на близо сто мили на юг от Матансерос, и с всеки изминал час дишаше все по-леко.
Екипажът му бе зает да приведе галеона във възможно най-добра форма. Испанските моряци бяха държали „Ел Тринидад“ в окаяно състояние. Такелажът беше протрит; на места платната бяха изтънели, другаде бяха дори разкъсани. Палубите бяха мръсни, а трюмовете воняха от отпадъците. Имаше много работа за вършене, докато плаваха на юг покрай Гваделупа и Сан Марино.
По обед на четвъртия ден винаги бдителният Ендърс забеляза промяна във водата. Посочи през десния борд и каза на Хънтър:
— Виж там.
Хънтър се обърна. Водата бе спокойна и гладка като огледало, със съвсем слаби вълнички. Но само на стотина ярда от кораба под нея се движеше нещо. Беше се насочило към тях, при това с невероятна бързина.
— Каква скорост развиваме? — остро попита Хънтър.
— Десет възела — отвърна Ендърс. — Майко Божия…
— Щом се движим с десет, онова нещо вдига двайсет — рече Хънтър.
— Най-малко двайсет — съгласи се Ендърс. Хвърли поглед към екипажа. Никой не го бе забелязал.
— Обърни към сушата — каза Хънтър. — Изкарай ни на плитко.
— Кракените19 не обичат плитчини — отвърна Ендърс.
— Да се надяваме, че си прав.
Съществото под водата приближи и мина на около петдесет ярда от кораба. Хънтър зърна нещо мъртвешки сивкавобяло и подобие на пипала. След миг съществото изчезна. Отдалечи се, направи кръг и отново се върна.
Ендърс се плесна по бузата.
— Сънувам — каза той. — Трябва да сънувам. Кажи ми, че не е истина.
— Истина е — отвърна Хънтър.
Лазю, която се намираше в коша на гротмачтата, изсвири. Тя също беше видяла създанието. Хънтър погледна към нея и поклати глава, давайки й знак да мълчи.
— Слава богу, че не извика — рече Ендърс. — Само това ни липсва, нали?
— Към плитчините — мрачно каза Хънтър. — И по-бързо.
Загледа как водата отново се надига.
Застанала на наблюдателницата на гротмачтата, Лазю се намираше високо над бистрите сини води и ясно видя приближаването на кракена. Сърцето й се качи в гърлото — това бе легендарно създание от моряшките песни и детските приказки за мореплаватели. Малцина обаче бяха виждали такова същество и преживяването изобщо не й харесваше. Сърцето й сякаш спря, докато наблюдаваше как нещото се връща с плашеща скорост и се надига към повърхността, докато приближаваше „Ел Тринидад“.
Когато чудовището се озова съвсем близо, тя го видя цялото. Кожата му беше мъртвешки сива. Имаше остра муцуна, масивно тяло с дължина най-малко двадесет стъпки, а зад него — сноп дълги пипала, сякаш от главата на Медуза. Съществото мина под кораба, без да докосва корпуса, но вълните от движението му разлюляха галеона. После Лазю го видя да се появява от другата страна и да се гмурва в сините дълбини на океана. Тя избърса потта от челото си.