Выбрать главу

Жената млъкна. Алмънт продължи нататък. Всяко следващо лице бе по-грозно от предишното. Спря пред жена със сплъстена черна коса, жълт белег отстрани на шията и начумерена физиономия.

— Име?

— Лора Пийли.

— Какво е престъплението ти?

— Казаха, че съм откраднала кесията на един джентълмен.

— Удушила е децата си, на четири и седем години — монотонно каза Джон, без да вдига очи от списъка.

Алмънт се намръщи. Тези жени щяха да бъдат като у дома си в Порт Роял — бяха проклети и яки като всеки капер. Но съпруги? Как ли пък не. Продължи покрай редицата лица и спря пред едно, което бе необичайно младо.

Момичето едва ли бе на повече от четиринадесет или петнадесет, със светла коса и естествено бледа кожа. Очите й бяха сини и бистри и в тях се четеше някаква странна, невинна дружелюбност. Изобщо не се вписваше в мърлявата група.

— Как се казваш, дете?

— Ан Шарп, милорд. — Гласът й бе мек и тих, почти шепот. Тя сведе свенливо очи.

— Какво е престъплението ти?

— Кражба, милорд.

Алмънт хвърли поглед към Джон. Адютантът кимна.

— Кражба от дома на джентълмен на Гардънърс Лейн, Лондон.

— Така значи — рече Алмънт и се обърна отново към момичето. Сърце не му даваше да бъде строг с нея. Тя продължаваше да гледа в пода. — Нужна ми е нова прислужница в домакинството, мис Шарп. Ще взема теб.

— Ваше Превъзходителство — прекъсна го Джон и се наведе към губернатора. — Две думи насаме, ако обичате.

Отдалечиха се достатъчно от жените и адютантът с видимо вълнение посочи списъка.

— Ваше Превъзходителство — прошепна той. — Тук пише, че е била обвинена и в магьосничество.

Алмънт се засмя добродушно.

— Нищо чудно, нищо чудно. — Хубавите млади жени често бяха обвинявани в подобно нещо.

— Ваше Превъзходителство — каза Джон, изпълнен с трепетен пуритански дух, — тук пише, че тя носи стигмата на дявола.

Алмънт погледна свенливото момиче. Не беше склонен да повярва, че наистина е вещица. Сър Джеймс поназнайваше това-онова. Вещиците имаха очи със странен цвят и около тях се долавяше леден полъх. Плътта им бе студена като на влечуго и имаха трета цица.

Сигурен беше, че тази жена не е вещица.

— Погрижете се да бъде добре облечена и изкъпана — нареди той.

— Ваше Превъзходителство, ако мога да ви напомня, стигмата…

— По-късно сам ще проверя.

Джон се поклони.

— Както заповядате, Ваше Превъзходителство.

Едва тогава Ан Шарп вдигна очи, погледна губернатор Алмънт и се усмихна едва забележимо.

4.

— С цялото ми уважение, сър Джеймс, трябва да призная, че нищо не можеше да ме подготви за шока от пристигането ми в това пристанище. — Мистър Робърт Хаклет, слаб, млад и нервен, крачеше напред-назад из стаята. Съпругата му — стройна, смугла, приличаща на чужденка жена — седеше сковано на един стол и не сваляше очи от губернатора.

Сър Джеймс седеше зад бюрото си. Болният му крак бе положен на възглавничка и пулсираше мъчително, но той се опитваше да запази търпение.

— Съвсем естествено очаквах да намеря в столицата на кралската колония Ямайка в Новия свят — продължи Хаклет — някакво подобие на християнски ред и благопристойно поведение. Или най-малкото някакво свидетелство за ограничаване на отрепките и негодяите, които се държат както си искат. Господи, та докато пътувахме в откритата карета по улиците на Порт Роял — ако изобщо могат да бъдат наречени улици — някакъв пиян селяк започна да кълне жена ми и я разстрои неимоверно.

— Ужасно — с въздишка рече Алмънт.

Емили Хаклет кимна мълчаливо. Имаше своеобразна красота — беше от онези жени, които допадаха на крал Чарлз. Сър Джеймс можеше да се досети как мистър Хаклет е станал такъв фаворит в двора, че да получи потенциално доходоносния пост на секретар на губернатора на Ямайка. Несъмнено Емили Хаклет бе усетила натиска на кралския корем върху себе си, при това неведнъж.

Губернаторът въздъхна.

— И освен това — продължи Хаклет, — за наш най-голям ужас навсякъде видяхме леки жени, които се скитаха полуголи или крещяха от прозорците, както и повръщащи по улиците пияници, обирджии и пирати, вдигащи врява и вилнеещи на всеки ъгъл, и…

— Пирати? — остро го прекъсна Алмънт.

— Точно така, мога да нарека онези морски главорези единствено пирати.

— В Порт Роял няма пирати — заяви Алмънт.