Знаеше скоростта до част от възела; долавяше кога някое платно е под неправилен ъгъл; усещаше, ако някой товар се премести в трюма, и къде точно; знаеше какво е количеството трюмна вода; кога корабът плава с лекота и е в най-добрата си форма; дали не я е преминал, колко още може да издържи така и колко още може да изстиска от него.
Ендърс можеше да каже всичко това и със затворени очи. Не би могъл да обясни откъде го знае — просто го знаеше. Сега, докато работеше с Лазю, бе разтревожен — именно защото му се налагаше да отстъпи част от управлението на някой друг. Сигналите й с ръце не бяха нещо, което можеше да усети директно; въпреки това ги следваше сляпо — знаеше, че трябва да й се довери. И все пак това го изнервяше; потеше се зад руля, усещаше по-силно вятъра по мокрите си бузи и правеше още корекции, когато Лазю размахваше ръце.
Тя водеше кораба на юг. Явно бе забелязала прохода в рифа и сега го насочваше към него. Скоро щяха да минат през отвора. Самата мисъл за това го накара да се изпоти още повече.
Хънтър бе зает със съвсем други грижи. Тичаше напред-назад между носа и кърмата, без да обръща внимание на Лазю и Ендърс. Испанският боен кораб приближаваше с всяка изминала минута; горният край на гротмачтата му вече се бе подал изцяло над хоризонта. Все още плаваше с всички платна, докато „Ел Тринидад“, намиращ се само на миля от острова, бе свалил повечето от своите.
Междувременно „Касандра“ бе изостанала зад по-големия кораб и бе отбила малко вляво, за да може галеонът да й покаже курса към залива. Маневрата бе необходима, но платната на Хънтър изяждаха вятъра на „Касандра“ и малкият кораб не развиваше добра скорост. И нямаше да го направи, докато не застанеше точно зад „Ел Тринидад“. Тогава слупът щеше да бъде много уязвим за испанския кораб, освен ако не се придържаше в непосредствена близост до Хънтър.
Проблемът щеше да настъпи при влизането в самия залив. Двата кораба трябваше да извършат маневрата бързо, един след друг, и ако „Ел Тринидад“ не го направеше гладко, „Касандра“ можеше да се блъсне в него и това да повреди и двата съда. Ако подобно нещо се случеше в самия проход, щеше да настъпи истински кошмар и двата кораба щяха да се разбият в рифа и да потънат. Хънтър бе сигурен, че Сансон осъзнава опасността; сигурен бе също, че французинът няма да посмее да изостане прекалено много.
Очертаваше се трудна маневра. Хънтър изтича напред и впери поглед през трептящите отблясъци към Маймунския залив. Вече виждаше заобления пръст хълмиста суша, който се протягаше от острова и образуваше защитната кука на залива.
Самият проход в рифа бе невидим за него; намираше се някъде в ослепителното сияние право напред.
Погледна към Лазю на гротмачтата и я видя да прави сигнал на Ендърс — вдигна юмрук и удари с него дланта на другата си ръка.
Ендърс незабавно излая заповеди да свалят още платна. Хънтър знаеше, че това може да означава само едно — намираха се много близо до прохода в рифа. Присви очи към отблясъците, но още не различаваше нищо.
— Мерачи! Десен и ляв борд! — извика Ендърс и не след дълго двамата моряци от двете страни на носа извикаха в отговор.
Първият изнерви Хънтър.
— Пълни пет!
Пет фатома — или тридесет фута — вече означаваше плитчина. „Ел Тринидад“ газеше три фатома, така че нямаше много свободно място. В плитки води кораловите натрупвания лесно можеха да се издигат на дузина стъпки от дъното, при това неравномерно. А острият корал разкъсваше дървения корпус като хартия.
— Cinq et demi — извика другият.
Пет и половина. Това бе по-добре. Хънтър зачака.
— Шест и отгоре!
Задиша малко по-леко. Явно бяха минали външния риф — повечето острови имаха по два рифа, плитък вътрешен и по-дълбок външен. За известно време „Ел Тринидад“ се намираше в безопасни води, преди да достигне коварния вътрешен риф.
— Moins six!
Вече ставаше по-плитко. Хънтър отново се обърна, за да погледне Лазю на гротмачтата. Беше се навела напред, изглеждаше отпусната, почти безразлична. Не успя да види изражението й.
Тялото на Лазю наистина бе отпуснато — до такава степен, че имаше опасност да падне от наблюдателния пост. Ръцете й докосваха леко парапета, беше наведена напред; раменете й, всички мускули бяха напълно отпуснати.