Лицето й обаче бе стегнато и изопнато, устата — разтеглена в неподвижна гримаса, зъбите й бяха стиснати, очите — присвити, взиращи се в отблясъците. Бяха почти затворени, и то от толкова време, че клепачите й трепереха от напрежението. Това можеше да е разсейващо, но Лазю не го забелязваше, защото отдавна бе изпаднала в нещо като транс.
Светът й се състоеше от две черни форми — острова отпред и носа на кораба точно под нея. Между тях имаше равнина от трептяща, мъчително ярка вода, която проблясваше хипнотично. Лазю не виждаше почти никакъв детайл по тази повърхност.
От време на време зърваше по някой корал. Появяваха се като мимолетни черни петънца по ослепително бялото сияние.
Друг път, при полюшването от някой порив на вятъра, за момент получаваше представа за теченията и водовъртежите, които нарушаваха равномерните отблясъци.
Иначе водата бе непрозрачно, ослепително сребро. Лазю водеше кораба през нея изцяло по памет, тъй като бе запечатала в ума си положението на плитчините, коралите и пясъците преди повече от половин час, когато се намираха по-далеч от брега и водата се виждаше ясно. Беше съставила подробна карта, използвайки отличителни белези по сушата и в самата вода.
Сега, като гледаше право надолу, към водата около кораба, която бе прозрачна, тя можеше да определи позицията на „Ел Тринидад“ спрямо тази мислена карта. Далеч под себе си видя как кръглата глава на мозъчен корал, приличащ на грамадна глава карфиол, минава покрай левия борд. Това означаваше, че трябва да се насочат на север; протегна дясната си ръка, загледа как черният силует на носа обръща и изчака, докато не се изравниха с една изсъхнала палма на брега. Тогава свали ръката си; Ендърс продължи по новия курс.
Лазю отново присви очи и се загледа напред. Пак видя пяна около коралите, която маркираше стените на канала. Плаваха право към прохода. Знаеше, че преди да стигнат до него, трябва да завият леко надясно, за да избегнат друг коралов израстък. Протегна дясната си ръка. Ендърс коригира курса.
Лазю погледна право надолу. Вторият коралов израстък мина опасно близо до корпуса; корабът се разтърси, когато коралът го одраска, но това беше всичко.
Лазю протегна лявата си ръка и Ендърс отново промени курса. Тя отново се вгледа в мъртвата палма и зачака.
Ендърс настръхна, когато чу как коралът одраска корпуса; нервите му бяха напрегнати от очакването на точно този ужасен звук и сега бяха на път да се скъсат. Наблегна на руля, но вибрирането продължи към кърмата и Ендърс осъзна, че само са целунали корала. Въздъхна с облекчение.
Усещаше как вибрирането приближава по дължината на кораба. В последния момент пусна руля — знаеше, че кормилото е най-уязвимата част от кораба под водата. Лекият сблъсък, който само остъргваше полипите от корпуса, можеше да направи кормилото на трески. После хвана руля отново и продължи да следва инструкциите на Лазю.
— Това може да пречупи гръбнака и на змия — промърмори Ендърс, докато „Ел Тринидад“ криволичеше към Маймунския залив.
— По-малко от четири! — извика мерачът.
Хънтър стоеше на носа, между двамата мерачи с лотовете, и гледаше ослепителната вода пред кораба. Не различаваше абсолютно нищо. Погледна встрани и видя кораловите образувания опасно близо до повърхността, но по някакво чудо „Ел Тринидад“ успяваше да се провре между тях.
— Trois et demi!
Стисна зъби. Дълбочина двадесет фута. Това бе абсолютният минимум. В същия миг корабът удари друг корал, но този път бе само един остър сблъсък — и толкова. Корабът беше отчупил върха на израстъка и бе продължил напред.
— Три и един!
Бяха изгубили още един фут. Корабът продължаваше напред в искрящата вода.
— Merde! — извика вторият мерач и започна да върти лота.
Хънтър знаеше какво е станало. Лотът се бе закачил за корал и морякът се мъчеше да го освободи.
— Точно три!
Хънтър се намръщи — според онова, което беше научил от испанските пленници, вече трябваше да са заседнали. Те се кълняха, че „Ел Тринидад“ гази три фатома. Явно грешаха — корабът плаваше гладко към острова. Хънтър наруга наум мореплавателните умения на испанците.
Все пак газене три фатома вероятно беше доста близо до истината, особено при кораб с подобни размери.
— Точно три!
Продължаваха да се движат. И тогава, смразяващо внезапно, пред него изникна отворът в рифа — отчайващо тесен проход между коралите. „Ел Тринидад“ се намираше точно в центъра му — невероятен късмет, защото от двете му страни имаше по не повече от пет ярда свободно разстояние.