Хънтър погледна към кърмата. Ендърс гледаше коралите от двете страни на кораба и се кръстеше.
— Пет! — дрезгаво извика мерачът и екипажът нададе радостен вик. Бяха минали рифа и се намираха в по-дълбоки води. Движеха се на север, към убежището между брега на острова и извития пръст хълмиста суша, която излизаше навътре в морето.
Хънтър вече виждаше целия Маймунски залив. От пръв поглед личеше, че не е идеално място за кораби. Водата беше дълбока при устието, но дъното бързо се надигаше в по-защитените райони. Налагаше се галеонът да хвърли котва в открити към океана води и тази перспектива го обезкуражаваше по няколко причини.
Погледна назад и видя, че „Касандра“ минава успешно през прохода, следвайки „Ел Тринидад“ толкова отблизо, че се различаваше дори тревожното изражение на мерача на носа. А зад „Касандра“ беше испанският боен кораб, на не повече от две мили от тях.
Слънцето обаче залязваше. Испанците нямаше да могат да влязат в Маймунския залив преди падането на нощта. А ако Боскет направеше опит на сутринта, Хънтър щеше да бъде готов да го посрещне.
— Хвърляйте котва! — извика Ендърс. — По-живо!
„Ел Тринидад“ се разтърси и спря в здрача. „Касандра“ се плъзна покрай него и продължи по-навътре в залива; малкият слуп не газеше толкова и можеше да навлезе в по-плитки води. Малко след това Сансон също хвърли котва и двата кораба спряха.
Бяха в безопасност. Поне за известно време.
28.
След напрегнатото преминаване на рифа екипажите на двата кораба ликуваха, крещяха и се смееха, поздравяваха се и си подхвърляха шеговити подигравки в здрача. Хънтър не се включи във веселбата. Застана на кърмата на галеона и загледа как бойният кораб продължава към тях въпреки бързо сгъстяващия се мрак.
Преследвачите им бяха вече на половин миля от залива; непосредствено до входа. Боскет бе много смел, щом бе приближил толкова много в тъмното. Поемаше значителен и ненужен риск.
— Защо? — зададе неизказания въпрос Ендърс, който също гледаше натам.
Хънтър поклати глава. Испанците хвърлиха котва; двамата видяха плясъка, когато тя падна във водата.
Вражеският кораб бе толкова близо, че Хънтър дочуваше командите на испански език. На кърмата кипеше бурна дейност; хвърлена бе втора котва.
— Абсолютно безсмислено — рече Ендърс. — Има на разположение мили дълбоки води, а решава да спре на четири фатома.
Хънтър продължи да гледа към бойния кораб. От кърмата бе хвърлена още една котва и много ръце задърпаха въжето. Кърмата се завъртя към брега.
— Проклет да съм — промълви Ендърс. — Да не би…
— Да — каза Хънтър. — Обръща с борд към нас. Вдигай котва.
— Вдигай котва! — изрева Ендърс на изненадания екипаж. — Вдигнете фока, бързо! По-живо с въжетата! — Обърна се към Хънтър. — Със сигурност ще се натъкнем на плитчини.
— Нямаме избор — отвърна Хънтър.
Намерението на Боскет бе пределно ясно. Беше хвърлил котва в устието на залива, точно от другата страна на рифа, но ги държеше в обсега на оръдията си. Смяташе да остане там и да обстрелва галеона през цялата нощ. Хънтър трябваше да излезе от обхвата му и да рискува с плитчините; иначе корабите му нямаше да оцелеят до сутринта.
И наистина, видяха как оръдейните люкове на испанския кораб се отварят и дулата проблеснаха. Гюлетата профучаха през такелажа на „Ел Тринидад“ и паднаха във водата около кораба.
— Размърдай кравата, Ендърс — излая Хънтър.
Сякаш в отговор последва втори залп. Този път испанците бяха по-точни. Няколко гюлета улучиха галеона, разцепвайки дърво и късайки въжета.
— По дяволите! — изруга Ендърс с такава болка в гласа, сякаш самият той бе ранен.
„Ел Тринидад“ обаче вече се отдалечаваше от обхвата на испанските оръдия и следващият залп улучи водата, вдигайки фонтани от пръски. Правотата на линията бе респектираща.
— Добър екипаж има — отбеляза Ендърс.
— Понякога проявяваш прекалено голям интерес към подобни неща — отвърна Хънтър.
Вече съвсем се бе стъмнило; видяха четвъртия залп като серия червени проблясъци по черния профил на бойния кораб. Чуха, но почти не видяха пръските от гюлетата във водата зад тях.
После хълмистият извит полуостров скри неприятеля от погледа им.
— Хвърляйте котва! — извика Ендърс, но вече бе твърде късно. В същия момент се чу тихо хрущене и „Ел Тринидад“ заседна в пясъчното дъно на Маймунския залив.