Други работеха също така здраво. Чифутина наглеждаше петимата мъже, които остъргваха ръждата от железните гюлета и пълнеха торби с барут. Мавъра, който бе умел дърводелец, скова лафет с гнезда за цапфите21 на сакера.
Привечер оръдието бе на позиция, насочено към бойния кораб. Хънтър изчака още няколко минути, докато се стъмни съвсем, след което даде заповед за стрелба. Първото гюле прелетя над испанския кораб и вдигна пръски зад него. Второто улучи целта, третото — също. След това стана твърде тъмно, за да се вижда каквото и да било.
През следващия един час сакерът сипеше гюлета върху испанците. Най-накрая Хънтър видя в сумрака как те вдигат платна.
— Ще се опитат да избягат! — дрезгаво извика Ендърс.
Обслужващите оръдието моряци нададоха радостни викове. Последваха още залпове, докато испанците се оттегляха от мястото, където бяха хвърлили котва. Хората на Хънтър продължиха да стрелят ритмично и дори когато корабът вече не се виждаше в мрака, той даде заповед да продължат стрелбата. Гърмежите на сакера продължиха цялата нощ.
При първата светлина на утрото всички напрегнаха очи да видят плодовете на усилията си. Бойният кораб отново беше закотвен, този път на около четвърт миля навътре в морето, но слънцето се издигаше зад него и го превръщаше в черен силует. Не успяха да различат следи от поражения. Знаеха, че са причинили вреди, но засега бе невъзможно да определят какви.
Макар че зората тепърва пукваше, Хънтър бе потиснат. От начина, по който корабът се поклащаше на котвата си, беше ясно, че не е сериозно засегнат. Късметът бе на страната на испанците — бяха успели да излязат през нощта от залива, без да се ударят в корал или да заседнат.
Една от рейките на марсела висеше пречупена. Част от такелажа бе разкъсан, носовата част бе нацепена, но това бяха дребни подробности — корабът на Боскет бе цял-целеничък и самодоволно се поклащаше в осветените от слънцето води. Хънтър беше страшно уморен и потиснат. Продължи да гледа кораба още известно време, наблюдавайки движенията му.
— Кръв Божия! — изруга тихо той.
Стоящият до него Ендърс също го забеляза.
— Дълги вълни — рече той.
— Вятърът е добър — каза Хънтър.
— Да. И ще се запази още около ден.
Хънтър се взираше в дългите бавни вълни, които полюшваха испанския кораб, и изруга.
— Откъде идва?
— Предполагам, че право от юг, особено по това време на годината — отвърна Ендърс.
Всички знаеха, че трябва да очакват урагани в края на лятото, и като опитни моряци можеха да предвидят връхлитането на тези страховити бури близо два дни предварително. Първите сигнали винаги се откриваха по повърхност на океана — вълните, подгонени от бурните ветрове, движещи се със сто мили в час, се променяха на места, отдалечени от самата буря.
Хънтър погледна все още безоблачното небе.
— Колко време остава според теб?
Ендърс поклати глава.
— Най-късно до утре вечер.
— По дяволите! — изруга Хънтър.
Обърна се и погледна към галеона в Маймунския залив. „Ел Тринидад“ се поклащаше с лекота на котвата си. Имаше прилив, при това тревожно висок.
— По дяволите! — повтори той и тръгна към кораба.
Беше в отвратително настроение и крачеше напред-назад под горещото слънце, подобно на затворник в килия. Лейди Сара Алмънт избра точно този момент да говори с него. Помоли го за лодка и моряци, които да я откарат до брега.
— С каква цел? — рязко попита той. В същото време се зачуди, че тя изобщо не спомена, че не е посетил каютата й предишната нощ.
— С каква цел ли? За да набера плодове и зеленчуци за диетата ми. На борда нямате нищо подходящо.
— Молбата ви е неизпълнима — отсече той и й обърна гръб.
— Капитане! — Лейди Сара тропна с крак. — Трябва да ви уведомя, че това не е маловажен въпрос за мен. Аз съм вегетарианка и не ям месо.
Хънтър отново се обърна към нея.
— Мадам — рече той, — изобщо не ме интересуват ексцентричните ви прищевки и нямам нито време, нито нерви да им угаждам.
— Ексцентрични прищевки? — Лейди Сара се изчерви. — Трябва да знаете, че най-великите умове в историята са били вегетарианци, от Птолемей до Леонардо да Винчи. И освен това, сър, вие сте един най-обикновен простак и грубиянин.