Чифутина, който много добре знаеше колко малоброен е екипажът, плесна с ръце.
— Разбира се! — възкликна той. После се намръщи. — Но какво ще стане след първия залп?
— Оръдията ще се върнат назад от отката. Събирам всички хора в един-единствен разчет, който минава от оръдие на оръдие, презарежда го и го връща на предварително отбелязаното място. Това може да се направи сравнително бързо. Ако хората са обучени, вторият залп може да последва след десет минути.
— Но дотогава другият кораб ще е сменил местоположението си.
— Да — съгласи се Хънтър. — Ще бъде по-близо, между точката на прицела и нас. Така че огънят ще бъде по-разпръснат, но не чак толкова. Разбираш ли?
— А след втория залп?
Хънтър въздъхна.
— Съмнявам се, че ще имаме повече шансове. Ако не успея да потопя или обезвредя бойния кораб с два залпа, със сигурност ще изгубим.
— Е — рече накрая Чифутина, — два залпа все пак са по-добре от нищо.
Тонът му не беше оптимистичен. В морско сражение корабите разменяха по петдесет залпа, ако не и повече. Ако имаха равни възможности и дисциплинирани екипажи, битката можеше да се проточи цял ден и всеки кораб да изстреля над сто залпа. Само два изглеждаха смешно малко.
— Два залпа са нищо — каза Хънтър, — освен ако не успеем да улучим надстройката на кърмата или склада за боеприпаси.
Това бяха единствените наистина уязвими точки на един боен кораб. На кърмата се намираха офицерите, кормчията и кормилото. Един силен удар можеше да остави кораба неуправляем. Складът за боеприпаси на носа пък щеше го да вдигне във въздуха.
Нито една от тези мишени не беше лесна. Прицелването в носа или в кърмата увеличаваше вероятността всички оръдия да не улучат.
— Проблемът е с прицелването — каза Чифутина. — Тук в залива ли ще разположиш мишените си за тренировка?
Хънтър кимна.
— Но как ще се прицелваш, когато излезем в морето?
— Точно затова те извиках. Трябва да имам някакъв инструмент за наблюдение, за да мога да наглася кораба според противника. Става въпрос за геометрия, а аз не помня уроците.
Чифутина почеса носа си с осакатената си ръка.
— Нека помисля — каза накрая и излезе.
Невъзмутимият Ендърс преживя един от редките моменти, в които излизаше от равновесие.
— Какво искаш?
— Искам всички тридесет и две оръдия да бъдат преместени на левия борд — повтори Хънтър.
— И галеонът ще се килне наляво като бременна свиня — възрази Ендърс. Самата идея като че ли наскърбяваше чувството му за благоприличие и добро морско дело.
— Знам, че ще стане тромав — каза Хънтър. — Но ще можеш ли въпреки това да го управляваш?
— Криво-ляво — отвърна Ендърс. — Бих могъл да управлявам и папския ковчег с кърпата за маса на жена ми. Криво-ляво. — Въздъхна. — Естествено, оръдията ще бъдат преместени, след като излезем в открито море.
— Не — каза Хънтър. — Ще ги преместим тук, в залива.
Ендърс отново въздъхна.
— Значи искаш да излезеш от рифа, яхнал бременна свиня?
— Да.
— Това означава да качим товара — каза Ендърс, като се взираше в празното пространство. — Ще преместим сандъците от трюма при релинга на десния борд и ще ги завържем там. Донякъде ще помогне, но тежестта ще се качи горе и няма да имаме добър баланс. Ще се люлеем като коркова тапа. И дяволът няма да може да стреля точно с оръдията.
— Питам те само дали ще можеш да го управляваш.
Последва дълго мълчание.
— Ще мога — най-сетне отвърна Ендърс. — Ще мога да го управлявам толкова добре, колкото искаш. Но ще трябва да го балансираме отново, преди да е връхлетяла бурята. Няма да издържи и десет минути на лошо време.
— Зная — каза Хънтър.
Спогледаха се и в този миг над главите им се чу трополене — първото оръдие от десния борд беше преместено на левия.
— Поемаш огромен риск — каза Ендърс.
— Това е единственото, което ми остава — отвърна Хънтър.
Стрелбата започна ранния следобед. На брега, на петстотин ярда от кораба, бе опънато бяло платно и всяко оръдие стреляше, докато не го улучи. Положението му се отбелязваше на палубата с резка по дъските. Процесът бе дълъг, бавен и мъчителен, и продължи през нощта, когато платното бе заменено от малък огън. Около полунощ всичките тридесет и две оръдия бяха прицелени, заредени и поставени на позиция. Товарът бе качен горе и завързан за десния релинг, за да компенсира донякъде наклона. Ендърс обяви, че е доволен от баланса на кораба, но въпреки това не изглеждаше особено радостен.