— Докладвайте пораженията! — извика Хънтър.
Стоящият до него моряк беше улучен от такелажа по главата; черепът му се пръсна и мъжът рухна в локва лепкава кръв.
Горната рея на фокмачтата рухна, като прикова двама души на палубата и смаза краката им; те завиха и запищяха мъчително.
А испанецът продължаваше да стреля.
Бе почти невъзможно да стоиш сред цялото това унищожение и смърт и да останеш хладнокръвен, но Хънтър се мъчеше да го прави, докато залповете един след друг бъхтеха кораба му. Бяха изминали двадесет минути, откакто бойният кораб откри огън; палубата бе покрита с такелаж, греди и трески; писъците на ранените се смесваха с воя на профучаващите във въздуха гюлета. За Хънтър разрухата и хаосът отдавна се бяха слели в един толкова постоянен фон, че вече не му обръщаше внимание; знаеше, че галеонът му е унищожаван бавно и неумолимо, но самият той оставаше съсредоточен върху вражеския кораб, който приближаваше с всяка следваща секунда.
Загубите му бяха тежки. Седем души бяха мъртви, други дванадесет — ранени, две оръдия бяха напълно унищожени. Беше останал без фокмачтата с всичките й платна; бе изгубил горния бизан и такелажа на грота от подветрената страна; бе получил две попадения под ватерлинията и „Ел Тринидад“ бързо се пълнеше с вода. Вече имаше чувството, че галеонът гази по-надълбоко и се движи още по-тромаво; плаваше някак мудно и тежко.
Не можеше да направи опит да поправи щетите. Малобройният екипаж беше зает да задържи кораба по курса. Вече беше въпрос на време кога галеонът ще стане напълно неуправляем или направо ще потъне.
Хънтър присви очи през пушека и мъглата към испанския кораб. Вече го различаваше трудно. Въпреки силния вятър двата кораба бяха обвити в лют дим.
Противникът бързо приближаваше.
— Седемстотин ярда — безизразно рече Лазю. Тя също беше ранена — назъбено парче дърво бе порязало ръката й при петия залп. Тя бързо беше стегнала с турникет рамото си и сега продължаваше да наблюдава, без да обръща внимание на кръвта, която капеше по палубата в краката й.
Последва нов залп и корабът се разтърси от множеството попадения.
— Шестстотин ярда.
— Готови за стрелба! — изкрещя Хънтър и се наведе, за да погледне през мерника. Той беше насочен към средата на испанския кораб, но в това време неприятелят се придвижи леко напред и сега оръдията гледаха към надстройката на кърмата.
Тъй да бъде, помисли си Хънтър, докато преценяваше клатенето на „Ел Тринидад“, ритъма — нагоре-надолу, нагоре-надолу, небе, вода, кораб. После пак небе.
Броеше отново и отново, мърдайки беззвучно устни.
— Петстотин ярда — обади се Лазю.
Хънтър изчака още момент. И започна да брои.
— Едно — изкрещя той, когато мерникът гледаше към небето.
После галеонът се наклони надолу и очертанията на бойния кораб бързо прелетяха пред очите му.
— Две — извика, когато мерникът гледаше към кипналото море.
Последва леко колебание в движението. Хънтър изчака.
— Три! — извика той, когато започна движението нагоре.
— Огън!
Галеонът се разтресе лудо и подскочи, когато всичките тридесет оръдия дадоха залп. Хънтър бе отхвърлен назад и се блъсна в гротмачтата. Ударът му изкара въздуха. Но той почти не забеляза това — очакваше движението надолу, за да види какво се е случило с врага.
— Улучи — каза Лазю.
Наистина беше улучил. Ударът беше завъртял испанския кораб с носа към тях. Надстройката на кърмата сега представляваше разпокъсана линия и бизанмачтата падаше някак странно, много бавно, заедно с платната и всичко останало във водата.
В същия момент обаче Хънтър видя, че е улучил прекалено напред, за да повреди кормилото, и същевременно недостатъчно напред, за да убие кормчията на руля. Бойният кораб още беше управляем.
— Презареди и върни на позиция! — изкрещя той.
На испанския кораб цареше хаос. Хънтър знаеше, че е спечелил време. Не беше сигурен обаче дали разполага с десетте минути, необходими му за втория залп.
По кърмата на бойния кораб сновяха моряци, които се мъчеха да отсекат падналата бизанмачта и се освободят от нея. За момент изглеждаше, че отломките във водата ще повредят кормилото, но това не се случи.
Хънтър чу грохота по палубата. Оръдията едно след друго се презареждаха и се връщаха на огнева позиция.