Зад руля Ендърс гледаше планините вода около себе си и казваше всички молитви, които бе научил на младини. В същото време стискаше зъба на акула на шията си и му се искаше да може да вдигне повече платна. В момента „Ел Тринидад“ се мъчеше с три платна, а това число носеше нещастия.
На долната палуба Мавъра извади камата си и поряза пръста си, после нарисува триъгълник с кръвта си. Постави едно перо в центъра му и го задържа там, докато шепнеше някакво заклинание.
На носа Лазю изхвърли буре осолено свинско през борда и вдигна три пръста във въздуха. Това бе най-древното суеверие от всички, макар тя да знаеше само старото моряшко поверие, че храна през борда и три пръста във въздуха могат по някакъв начин да спасят бедстващ кораб. Всъщност трите пръста символизираха тризъбеца на Нептун, а храната бе жертвоприношение на бога на океаните.
Самият Хънтър твърдеше, че презира подобни суеверия, но въпреки това се заключи в килията си, падна на колене и започна да се моли. Навсякъде около него мебелите се блъскаха от стена в стена, докато вълните подмятаха свирепо кораба.
Отвън бурята виеше с демонична ярост, галеонът скърцаше и издаваше протяжни стонове. Отначало Хънтър не чуваше никакви други звуци, но скоро се разнесе женски писък. После още един.
Излезе от каютата си и видя петима моряци да мъкнат лейди Сара към стълбата. Тя пищеше и се мъчеше да се отскубне от ръцете им.
— Спрете! — извика Хънтър и тръгна към тях. Вълните се разбиваха мощно и се изсипваха по палубата.
Моряците не смееха да го погледнат в очите.
— Какво става тук? — остро попита Хънтър.
Никой не отговори. Накрая лейди Сара изпищя.
— Искат да ме изхвърлят в океана!
Водачът на групата май бе Едуардс — стар морски вълк, ветеран от десетки каперски кампании.
— Тя е вещица — рече той и изгледа предизвикателно Хънтър. — Точно такава е, капитане. Никога няма да преживеем бурята, ако остане на борда.
— Стига глупости — отвърна Хънтър.
— Помни ми думата — каза Едуардс. — Никой няма да оцелее, ако остане на кораба, тя е истинска вещица, казвам ти.
— Откъде знаеш?
— Разбрах го веднага щом я видях — отвърна Едуардс.
— Какви са доказателствата ти? — не отстъпваше Хънтър.
— Този човек е луд — обади се лейди Сара. — Напълно побъркан.
— Какви са доказателствата? — извика Хънтър, за да бъде чут през воя на вятъра.
Едуардс се поколеба. Накрая пусна момичето и се обърна.
— Няма смисъл да говорим — каза той. — Но ми помни думата. Помни я.
И се отдалечи. Останалите се отдръпнаха един по един. Хънтър остана сам с лейди Сара.
— Идете в каютата си — каза й той. — Залостете вратата и стойте вътре. Не излизайте и не отваряйте вратата, каквото и да става.
Очите й бяха изпълнени с ужас. Тя кимна и тръгна към каютата си. Хънтър остана, докато не видя вратата зад нея да се затваря. След кратко колебание се качи на палубата, насред бушуващата стихия.
Под палубата бурята изглеждаше страховита, но горе надхвърляше всякакви представи. Вятърът го заблъска като невидим звяр, хиляди силни ръце задърпаха ръцете и краката му, мъчеха се да му отнемат всяка опора. Дъждът го шибна с такава сила, че той изкрещя от болка. През първите няколко секунди не виждаше почти нищо. Накрая различи Ендърс на руля, беше завързан здраво на мястото си.
Тръгна към него, като се държеше за опорното въже по дължината на палубата, и най-сетне стигна до завета на кърмовата надстройка. Взе второ въже, уви го около кръста си и се наведе към Ендърс.
— Как я караш?
— Криво-ляво — извика в отговор Ендърс. — Държим се и ще се държим още известно време, но става въпрос за часове. Направо усещам как коритото започва да се разпада.
— Колко часа ни остават?
Отговорът на Ендърс се изгуби в планината вода, която се стовари отгоре им и се пръсна по палубата.
Хънтър реши, че този отговор е достатъчен. Никой кораб не можеше да издържи дълго подобно бъхтене — особено сериозно повреден кораб.
Сама в каютата си, лейди Сара Алмънт огледа пораженията, направени от бурята и от моряците, които бяха нахълтали, докато тя извършваше приготовленията си. Внимателно, тъй като корабът се люлееше, тя изправи петте свещи и ги запали една по една. После нарисува пентаграм върху дъските и стъпи в него.