— Виж там.
Хънтър погледна. Отляво водата кипеше под повърхността и нещо сияещо с бледа синьо-зелена светлина приближаваше бързо към тях.
— Драконът — каза Лазю. — Следва ни вече цял час.
Светещото създание приближи и заплува до кораба, намалявайки скорост, за да се изравни с „Ел Тринидад“. Беше огромно, гигантска торба фосфоресцираща плът с дълги пипала, продължаващи далеч назад.
— Не! — изкрещя Лазю и рулят се завъртя бясно в ръцете й. Корабът се разтресе ужасно. — Напада ни!
Хънтър сграбчи руля с две ръце, но някаква могъща сила беше хванала кормилото и го движеше. Хънтър беше отхвърлен назад към планшира и от удара остана без въздух. На палубата изтичаха моряци, привлечени от крясъка на Лазю. Чуха се ужасени викове: „Кракен! Кракен!“.
Хънтър се изправи точно когато едно лигаво пипало се стрелна от водата и се уви около кръста му. Остри смукала разкъсаха дрехите му и го повлякоха към релинга. Усети студената плът на създанието. Преодоля отвращението си и започна да сече пипалото с кинжала си. Създанието притежаваше изумителна сила и го вдигна високо във въздуха. Хънтър забиваше кинжала отново и отново, а по краката му потече зеленикава кръв.
И тогава, най-неочаквано, пипалото го пусна и той падна на палубата. Изправи се и видя пипала навсякъде, виеха се като змии над кърмата и високо над задната палуба. Един моряк бе уловен и се загърчи във въздуха. Създанието го захвърли почти презрително във водата.
— По-бързо долу! Долу! — изрева Ендърс.
Някъде от средата на кораба се чу стрелба на мускети. Моряците се надвесваха над релинга и стреляха в нещото.
Хънтър отиде в края на кърмата и погледна ужасната картина. Издутото тяло на създанието бе точно зад кораба и безбройните му пипала бяха хванали „Ел Тринидад“ на дузина места, мятайки се като камшици във всички посоки. Цялото животно светеше в зеленикаво в сгъстяващия се мрак. Пипалата му се плъзнаха през прозорците на задните каюти.
Внезапно Хънтър се сети за лейди Сара и се втурна надолу. Намери я в каютата й, стоеше с каменна физиономия.
— Мадам, елате…
В същия миг дебелото стъкло на прозореца се пръсна и огромно като ствол на дърво пипало се замята в каютата. Уви се около едно оръдие и го задърпа; оръдието се отскубна от скобите си и се затъркаля през помещението. Там, където го бяха докоснали роговите смукала, в блестящия жълт метал имаше дълбоки драскотини.
Лейди Сара изпищя.
Хънтър намери брадва и започна да сече извиващото се пипало. В лицето му бликна противна зелена кръв. Смукалата издраскаха бузата му, разкъсвайки кожата. Пипалото се дръпна и отново се стрелна напред, уви се като светеща зелена примка около крака му и го събори. Хънтър се повлече по пода към прозореца. Заби брадвата в дъските, за да се задържи, но тя се освободи и лейди Сара изпищя отново, когато той бе изхвърлен през вече счупения прозорец над кърмата на кораба.
Няколко секунди Хънтър се носи из въздуха, подмятан от увитото около крака му пипало, подобно на парцалена кукла в ръцете на дете. После беше стоварен върху кърмата на „Ел Тринидад“. Вкопчи се с една ръка в релинга, а с другата продължи да сече, докато пипалото най-сетне го пусна.
Хънтър се оказа свободен, съвсем близо до създанието, около което водата кипеше. Бе зашеметен от размерите му. То сякаш ядеше кораба, хванало здраво кърмата с множеството си пипала. Самият въздух сияеше със зеленикавата светлина, излъчвана от него.
Точно под себе си Хънтър видя огромно око с диаметър пет фута, по-голямо от маса. Не мигаше; беше безизразно; черната зеница, заобиколена от светеща зелена плът, сякаш го разглеждаше безстрастно. Тялото на съществото бе оформено като пика с две плоски перки. Вниманието на Хънтър обаче бе приковано от пипалата.
Още едно от тях се стрелна във въздуха. Хънтър видя смукала с размерите на чиния и шипове по краищата. Понесоха се към него и той се извъртя, за да ги избегне, все така увиснал застрашително от кърмата.
Над него моряците стреляха по чудовището.
— Спрете! — изкрещя Ендърс. — Там е капитанът!
И тогава едно от пипалата шибна Хънтър, той изпусна релинга и падна във водата, точно върху животното.
Започна да се върти и пляска в светещата вода, но после краката му намериха опора. Хънтър буквално стоеше върху създанието! Беше хлъзгаво и лигаво, сякаш бе стъпил върху мях с вода. Кожата — усети я, когато падна на четири крака — бе грапава и студена. Плътта на съществото пулсираше и се движеше под него.