Хънтър запълзя напред, пляскайки във водата, докато не стигна до окото. От толкова близо то беше направо гигантско, като огромна черна дупка в зеленото сияние.
Не се поколеба нито миг. Замахна с брадвата и я заби в заобленото око. Острието отскочи; Хънтър замахна отново и отново. Накрая металът се заби дълбоко. Някаква прозрачна течност изригна като гейзер. Плътта около окото сякаш се сви.
И изведнъж морето стана млечнобяло, опората под краката на Хънтър изчезна, когато създанието потъна, и той се озова в океана, викайки за помощ. Хвърлиха му въже и той го сграбчи точно когато чудовището отново излезе на повърхността. Ударът го запрати във въздуха, високо над белезникавата вода, след което полетя отново надолу и се стовари върху подобното на торба тяло.
Ендърс и Мавъра скочиха през борда с харпуни в ръце. Забиха остриетата дълбоко в тялото на създанието. Високо във въздуха бликнаха струи зелена кръв. Водата сякаш избухна — и съществото изчезна. Чудовището се беше оттеглило в океанските дълбини.
Хънтър, Ендърс и Мавъра се мъчеха да се задържат на повърхността на кипналата вода.
— Благодаря — изпъшка Хънтър.
— Не на мен — отвърна Ендърс и посочи с глава Мавъра. — Черният кучи син ме бутна.
Баса се ухили безмълвно.
Високо над тях „Ел Тринидад“ започна да обръща, за да ги прибере.
— Знаеш ли — каза Ендърс, докато тримата се държаха над водата, — когато се върнем в Порт Роял, никой няма да ни повярва.
Хвърлиха им въжета и ги измъкнаха на палубата мокри, кашлящи и изтощени.
Шеста част
Порт Роял
34.
В ранните следобедни часове на 20 октомври 1665 г. испанският галеон „Ел Тринидад“ достигна източния пролив към Порт Роял до обраслия с храсталаци Саут Кей и капитан Хънтър даде заповед да хвърлят котва.
Намираха се на две мили от самия Порт Роял и каперите стояха на релинга и се взираха към града. Пристанището беше притихнало; все още никой не бе забелязал пристигането им, но те знаеха, че само след няколко минути ще започнат изстрелите и бурното празненство, което винаги съпътства пристигането на плячка. Подобни веселби често продължаваха два дни, ако не и повече.
Но ето че часовете минаваха, а празненство нямаше. Тъкмо обратното — градът сякаш се смълчаваше с всяка следваща минута. Нямаше изстрели, нямаше огньове, не се чуваха приветствени викове над спокойните води.
Ендърс се намръщи.
— Да не би доновете да са атакували?
Хънтър поклати глава.
— Невъзможно. — Порт Роял бе най-силното английско селище в Новия свят. Испанците можеха да нападнат Сейнт Китс или някой друг аванпост, но не и Порт Роял.
— Нещо не е наред, дума да няма.
— Скоро ще разберем — каза Хънтър.
В това време от Форт Чарлз, под чиито оръдия бяха спрели, потегли гребна лодка.
Лодката стигна до „Ел Тринидад“ и на борда се качи капитан от кралската милиция. Хънтър го познаваше — Емерсън, млад офицер в началото на кариерата си. Капитанът беше напрегнат; гласът му бе твърде висок, когато заговори.
— Кой е официалният капитан на този кораб?
— Аз — каза Хънтър и излезе напред. Усмихна се. — Как си, Питър?
Емерсън стоеше като истукан. Направи се, че не го познава.
— Сър, представете се, ако обичате.
— Питър, много добре знаеш кой съм. Какво означава това…
— Представете се, или ще бъдете наказан.
Хънтър се намръщи.
— Що за представление е това?
Все така скован и сериозен, Емерсън попита:
— Вие ли сте Чарлз Хънтър, гражданин на колонията Масачузетс, а по-късно на колонията на Негово Величество Ямайка?
— Да — отвърна Хънтър. Забеляза, че Емерсън се поти въпреки прохладната вечер.
— Идентифицирайте кораба си, ако обичате.
— Испански галеон, известен като „Ел Тринидад“.
— Испански съд?
Хънтър започна да губи търпение.
— Естествено, че е испански, под носа ти е.
— В такъв случай — каза Емерсън и си пое дъх, — мой дълг е да ви арестувам по обвинение в пиратство…
— Пиратство!
— … заедно с целия ви екипаж. Бъдете така добър да се качите в лодката с мен.
Хънтър беше изумен.