— По чие нареждане?
— По заповед на мистър Робърт Хаклет, изпълняващ длъжността губернатор на Ямайка.
— Но сър Джеймс…
— Сър Джеймс е на смъртно легло — каза Емерсън. — А сега, ако обичате, елате с мен.
Вцепенен, движещ се като в просъница, Хънтър се спусна в лодката. Войниците загребаха към брега, а той се загледа в отдалечаващия се силует на кораба си. Знаеше, че екипажът му е зашеметен също като него.
Обърна се към Емерсън.
— Какво става, по дяволите?
След като се бе озовал в лодката, Емерсън изглеждаше по-отпуснат.
— Имаше много обвинения — рече той. — Преди две седмици сър Джеймс се разболя от треска…
— Каква треска?
— Казвам ви каквото знам — отвърна Емерсън. — От много дни е прикован на легло в губернаторския дворец. Поради отсъствието му мистър Хаклет пое управлението на колонията. Помощник му е командир Скот.
— Нима?
Хънтър знаеше, че реагира бавно. Не можеше да повярва, че след всички тези приключения през изминалите шест седмици в крайна сметка ще бъде окован в затвора — и несъмнено обесен — като най-обикновен пират.
— Да — каза Емерсън. — Мистър Хаклет се държи сурово с града. Мнозина вече са в затвора или увиснаха на бесилото. Миналата седмица беше обесен Питс…
— Питс!
— … а вчера — Морели. Има и заповед за вашето арестуване.
— В кой затвор ще бъда пратен?
— „Маршълси“.
Хънтър се разсмя на нелепостта на всичко това.
— Та аз познавам тъмничаря на „Маршълси“.
— Вече не. Има нов началник. Човек на Хаклет.
— Ясно.
Хънтър не каза нищо повече. Заслуша се в плясъка на греблата и гледаше как Форт Чарлз приближава.
Когато се озоваха в укреплението, бе силно впечатлен от дисциплинираността и бдителността на войниците. Преди беше съвсем нормално да видиш по бойниците на Форт Чарлз дузина пияни стражи, които пееха мръсни песни. Тази вечер нямаше такива. Всички войници бяха стегнати, облечени в пълна униформа.
Хънтър бе ескортиран от отделение въоръжени войници в града, по Лайм стрийт, която бе необичайно притихнала, после на север по Йорк стрийт и тъмните кръчми, които обикновено светеха в този час. Тишината в града и пустите кални улици бяха поразителни.
Мъжкият затвор „Маршълси“ се намираше в края на Йорк стрийт. Представляваше голяма каменна постройка с петдесет килии на два етажа. Вътре вонеше на урина и изпражнения; из тръстиката на пода пробягваха плъхове. Затворниците се взираха в Хънтър с пусти погледи, докато го отвеждаха на светлината на факли до една килия.
Щом го заключиха вътре, той се огледа. В килията нямаше нищо — нито легло, нито нар, само слама по пода и висок прозорец с решетки. Видя как през намаляващия лунен сърп мина облак.
Когато вратата изтрака зад него, Хънтър се обърна към Емерсън.
— Кога ще бъда съден за пиратство?
— Утре — отговори Емерсън и му обърна гръб.
Процесът срещу Чарлз Хънтър се състоя на 21 октомври 1665 г., събота. Обикновено съдът не заседаваше в събота, но този път направиха изключение. Повредената от земетресение сграда бе почти празна, когато Хънтър бе доведен в нея — сам, без екипажа си — за да се изправи пред трибунала от седем мъже, седнали зад дървена маса. Трибуналът се председателстваше от самия Робърт Хаклет, като изпълняващ длъжността губернатор на колонията Ямайка.
Хънтър беше накаран да остане прав, докато му прочетат обвинението.
— Вдигнете дясната си ръка.
Направи го.
— В името на нашия суверенен господар Чарлз, крал на Великобритания, вие, Чарлз Хънтър, както и целият ви екипаж, сте обвинени както следва.
Настъпи пауза. Хънтър огледа лицата на присъстващите — Хаклет го гледаше намръщено, с едва доловима самодоволна усмивка; адмиралтейският съдия Люишъм се чувстваше видимо неудобно; командир Скот чоплеше зъбите си със златна клечка; търговците Фостър и Пурман извърнаха очи, когато Хънтър спря погледа си върху тях; лейтенант Додсън, богат офицер от милицията, опипваше нервно униформата си; тук бе и Джеймс Филипс, капитан на търговски кораб. Хънтър ги познаваше всичките и усещаше колко неловко се чувстват.
— При открито незачитане на законите на нашата страна и суверенните съглашения на нашия крал, вие сте се обединили със скверни замисли и сте действали заедно, всявайки по суша и вода смут и разруха сред поданиците и собствеността на Негово Христолюбиво Величество Филип Испански. И подбудени от най-долни намерения, сте нападнали испанското селище на остров Матансерос, за да грабите, палите и унищожавате всички кораби и съдове, които се озоват на пътя ви.