Освен това сте обвинени в незаконна съпротива срещу испански кораб в проливите южно от Матансерос и за потопяването на същия, погубвайки живота и собствеността на всички на борда.
И накрая ви обвиняваме, че наред с всичко това вие и вашите сподвижници сте замислили и извършили по най-отвратителен начин нападение срещу гореспоменатите испански кораби и владения и сте избивали испански поданици. Как пледирате, Чарлз Хънтър?
Последва кратка пауза.
— Невинен — каза Хънтър.
За него процесът вече беше пародия. Приетият от Парламента закон от 1612 г. постановяваше, че съдът трябва да се състои от хора, които нямат пряк или непряк интерес от конкретното дело. А всички членове на този трибунал желаеха да се възползват от осъждането на Хънтър и от конфискуването на неговия кораб и съкровищата му.
Онова, което го смущаваше, бе подробното обвинение. Никой, освен него самия и хората му, не би могъл да знае какво се е случило при рейда срещу Матансерос. А ето че в обвинението присъстваше и успешната му отбрана срещу испанския боен кораб. Откъде съдът бе научил всичко това? Не му оставаше друго, освен да приеме, че някой от екипажа е проговорил през нощта — най-вероятно принуден с мъчения.
Съдът прие пледоарията му без абсолютно никаква реакция. Хаклет се наведе напред.
— Мистър Хънтър — каза той спокойно, — този трибунал е наясно с високото положение, което имате в колония Ямайка. Нямаме желание този процес да се основава на куха церемония, от която правосъдието може и да не спечели. Ще вземете ли думата, за да се защитите?
Това бе изненада. Хънтър замълча за момент, преди да отговори. Хаклет нарушаваше правилата на съдебната процедура. Несъмнено го правеше в своя полза. Въпреки това възможността бе твърде добра, за да бъде подмината.
— Ако достойните членове на този честен съд нямат нищо против — каза Хънтър без капка ирония, — готов съм да го направя.
Членовете на трибунала кимнаха достолепно, внимателно и разумно.
Хънтър ги изгледа един по един, преди да започне:
— Господа, никой от вас не е по-добре запознат от мен със свещения договор, сключен между Негово Величество крал Чарлз и испанския двор. Никога не бих нарушил без провокация този новосъздаден съюз между нашите държави. Но такива провокации имаше, при това в изобилие. Моят кораб „Касандра“ бе заловен от испански линеен кораб и целият ми екипаж бе заловен без повод. Освен това двама от хората ми бяха убити от капитана на въпросния кораб, някой си Казала. Накрая, самият Казала е нападнал английски търговски кораб, на който наред с другите стоки, за които не зная нищо, се е намирала лейди Сара Алмънт, племенница на губернатора на тази колония. Този испанец Казала, офицер на крал Филип, унищожил английския кораб „Интрепид“, избивайки най-кръвожадно всички на борда. Сред загиналите е и капитан Уорнър, фаворит на Негово Величество Чарлз. Уверен съм, че Негово Величество много скърби за загубата на този джентълмен.
Хънтър замълча. Трибуналът не знаеше тази информация и бе очевидно, че чутото никак не им харесва.
Крал Чарлз приемаше много лично нещата и обикновено доброто му настроение отиваше по дяволите, когато някой от приятелите му биваше наранен или дори обиден, да не говорим, ако бъде убит.
— В отговор на тези провокации — продължи Хънтър, — ние атакувахме испанската крепост Матансерос, като освободихме лейди Сара и взехме репарации в размер, който намерихме за разумен и уместен. Това в никакъв случай не е пиратство, господа. Това е почетно отмъщение за отвратителните престъпления в открито море. Именно това е същността и естеството на моите действия.
Отново замълча и се взря в членовете на трибунала. Гледаха го безстрастно. Хънтър осъзна, че всички те знаят истината.
— Лейди Сара Алмънт може да свидетелства за моите показания, както и всеки друг от хората ми, стига да бъде призован. В повдигнатото срещу мен обвинение няма истина, тъй като действията ми не могат да бъдат наречени пиратство, ако е имало провокация. А такава имаше, при това изключително сериозна.
Завърши и се вгледа в лицата пред себе си. Бяха спокойни, безстрастни и безизразни. Побиха го тръпки.
Хаклет отново се наведе над масата.
— Имате ли да кажете още нещо в своя защита, мистър Чарлз Хънтър?