— Нямам — отвърна Хънтър. — Казах всичко, което имах за казване.
— При това много убедително, ако позволите да отбележа — каза Хаклет. Останалите шестима замърмориха и закимаха утвърдително. — Но истината в речта ви е друг въпрос, който трябва да разгледаме. Бъдете така добър да информирате съда с каква задача отплава вашият кораб.
— Добив на кампеш — отвърна Хънтър.
— Получихте ли разрешителни документи?
— Получих, от самия сър Джеймс Алмънт.
— И къде са те?
— Изгубиха се с „Касандра“ — каза Хънтър. — Но не се съмнявам, че сър Джеймс ще потвърди, че ги подписа.
— Сър Джеймс — каза Хаклет — е тежко болен и не е в състояние да потвърди или отрече каквото и да било пред този съд. Въпреки това мисля, че можем да приемем думата ви, че тези документи са ви били връчени.
Хънтър леко се поклони.
— Така — продължи Хаклет. — Къде бяхте заловени от испанския боен кораб? В какви води?
Хънтър моментално усети дилемата, пред която бе изправен. Поколеба се, преди да отговори, макар да знаеше, че колебанието ще навреди на достоверността на думите му. Реши да каже истината — или почти истината.
— В Наветрения пролив, северно от Пуерто Рико.
— Северно от Пуерто Рико? — с престорена изненада повтори Хаклет. — Нима в онези райони има кампеш?
— Не — отвърна Хънтър, — но бяхме попаднали в силна буря за два дни, която ни отнесе далеч от първоначалния ни маршрут.
— Наистина трябва да е била много силна, тъй като Пуерто Рико се намира на североизток, а кампеш може да се намери на югозапад от Ямайка.
— Не мога да бъда държан отговорен за бури — каза Хънтър.
— По кое време ви настигна бурята?
— На дванадесети и тринадесети септември.
— Странно — рече Хаклет. — В тези дни времето в Ямайка беше чудесно.
— Времето в открито море невинаги е същото като на сушата — отвърна Хънтър. — Всички знаят това.
— Съдът ви благодари за урока по морско дело, мистър Хънтър — каза Хаклет. — Макар да ми се струва, че не можете да научите на нещо ново събралите се тук джентълмени, нали? — Засмя се тихо. — И тъй, мистър Хънтър — простете, че не се обръщам към вас с „капитан Хънтър“ — твърдите ли, че никога, по никое време, не сте възнамерявали да нападнете с кораба и екипажа си каквото и да било испанско селище или владение?
— Твърдя.
— И никога не сте обсъждали подобно незаконно нападение?
— Не съм.
Хънтър говореше напълно уверено — знаеше, че никой от екипажа му няма да посмее да му противоречи по този въпрос. Да признае за гласуването в Бичия залив означаваше със сигурност да бъде осъден като пират.
— Заклевате ли се в смъртната си душа, че не сте обсъждали подобно намерение с когото и да било от екипажа ви?
— Заклевам се.
Хаклет замълча за момент.
— Нека се уверя, че съм разбрал правилно твърденията ви. Тръгнали сте на най-обикновена експедиция за кампеш, но по едно злощастно стечение на обстоятелствата сте били завлечени далеч на север от буря, която не е докоснала тези брегове. След това сте били пленени без никаква провокация от испански боен кораб. Дотук вярно ли е?
— Да.
— След това сте научили, че същият боен кораб е атакувал английски търговски съд и е отвлякъл лейди Сара Алмънт, което ви дава основание да отмъстите. Така ли е?
— Да.
Хаклет отново замълча.
— Как разбрахте, че испанският кораб е заловил лейди Сара Алмънт?
— Тя беше на борда му, когато ни плениха — отвърна Хънтър. — Така научих от един испански войник, който си беше развързал езика.
— Какво щастливо стечение на обстоятелствата.
— Но истината е точно такава. След като избягахме — което, надявам се, не може да се разглежда като престъпление от този трибунал — ние последвахме бойния кораб до Матансерос и там видяхме как отвеждат лейди Сара в крепостта.
— Значи сте нападнали само за да спасите доброто име на тази англичанка? — Гласът на Хаклет бе пропит със сарказъм.
Хънтър изгледа един по един членовете на трибунала.
— Господа, доколкото разбирам, задачата на този трибунал не е да определи дали съм светец — тук се разнесе смях, — а дали съм пират. Разбира се, знаех за галеона в залива на Матансерос. Разбира се, той бе изключително ценна плячка. Но въпреки това се моля съдът да разбере, че това нападение бе провокирано — и става въпрос за недвусмислена провокация, която не допуска правни каламбури, нито технически подробности.