Погледна към съдебния секретар, чието задължение бе да води записки за процеса. С изумление видя, че човекът си стои най-безгрижно и не записва.
— Споделете, как успяхте да избягате от испанския кораб, след като ви плениха? — попита Хаклет.
— Това стана възможно благодарение на французина Сансон, който прояви изключителна храброст.
— Значи имате високо мнение за този Сансон?
— Да, защото му дължа живота си.
— Тъй да бъде — рече Хаклет и се извърна в стола си. — Извикайте първия свидетел, мистър Андре Сансон!
Андре Сансон!
Хънтър се обърна изумен към вратата и видя как Сансон влиза в залата. Французинът крачеше бързо, с плавни котешки движения. Зае мястото си на свидетелската банка и вдигна дясната си ръка.
— Андре Сансон, обещавате ли и заклевате ли се тържествено в Светото писание да бъдете правдив и верен свидетел между краля и този подсъдим относно факта или фактите за пиратство и грабителство, в което е обвинен?
— Заклевам се.
Сансон свали ръката си и погледна Хънтър. Погледът му бе съкрушен и изпълнен със съжаление. Задържа го за няколко секунди, след което Хаклет заговори.
— Мистър Сансон.
— Сър.
— Мистър Сансон, мистър Хънтър ни разказа своята версия за това как е протекло това плаване. Бихме желали да чуем историята с ваши думи като свидетел, чиято доблест вече бе отбелязана от обвиняемия. Моля, бихте ли ни казали каква бе целта на плаването на „Касандра“ — както я разбирахте първоначално?
— Добив на кампеш.
— А в някой по-късен момент научихте ли, че целта е друга?
— Да.
— Моля, обяснете на съда.
— След като отплавахме на девети септември, мистър Хънтър насочи кораба към Бичия залив. Там той обяви на някои от екипажа, че целта му е Матансерос и испанските съкровища там.
— И каква беше реакцията ви?
— Бях шокиран — отвърна Сансон. — Напомних на мистър Хънтър, че подобно нападение е пиратство, което се наказва със смърт.
— А той как отговори?
— С ужасни клетви и ругатни — каза Сансон. — И ме заплаши, че ако не се съглася да участвам, ще ме убие като куче, ще насече тялото ми на парчета и ще го хвърли на акулите.
— Значи сте участвали във всичко последвало по принуда, а не доброволно?
— Точно така.
Хънтър зяпна Сансон. Французинът говореше спокойно и невъзмутимо. В тона му нямаше и намек, че лъже. Поглеждаше непрекъснато към Хънтър, сякаш го предизвикваше да отхвърли историята, която разказваше така уверено.
— След това какво се случи?
— Поехме към Матансерос, където се надявахме да предприемем изненадваща атака.
— Извинете, имате предвид атака без провокация ли?
— Да.
— Моля, продължете.
— По пътя попаднахме на испански боен кораб. Тъй като ни превъзхождаха, испанците ни заловиха като пирати.
— И какво направихте вие?
— Нямах желание да умра в Хавана като пират — каза Сансон, — особено след като бях принуден от мистър Хънтър да се подчинявам на заповедите му. Затова се скрих, а по-късно успях да помогна на другарите си да избягат, като предполагах, че те ще решат да се върнат в Порт Роял.
— А те не го ли направиха?
— Не го направиха. Веднага щом си върна командването на кораба, мистър Хънтър ни принуди да продължим към Матансерос и да изпълним първоначалния му замисъл.
Хънтър не издържа.
— Принудил съм ви? Как мога да принудя шейсетима мъже?
— Тишина! — изрева Хаклет. — Подсъдимият да мълчи, или ще бъде изведен от съда. — Обърна се към Сансон. — Какви бяха отношенията ви с обвиняемия през това време?
— Лоши — отвърна Сансон. — Той ме държа окован през останалата част от пътуването.
— След това последва завладяването на Матансерос и галеона, така ли?
— Тъй вярно, господа — каза Сансон. — И аз се озовах в „Касандра“ по следния начин. Мистър Хънтър се качи на кораба и реши, че той е негоден за плаване след атаката срещу Матансерос. Затова ми даде командването, което е един вид изоставяне, тъй като не вярваше, че „Касандра“ ще оцелее в открито море. Остави с мен и неколцина моряци, които бяха на моето мнение. Поехме към Порт Роял, когато ни застигна ураган и корабът ни бе разбит, а всички загинаха. Аз самият успях да се добера с лодка до Тортуга, откъдето се прибрах тук.