Не след дълго Ан се озова в Плимут, а после на борда на „Годспийд“. По време на пътуването младият и жизнен капитан Мортън я хареса и тъй като в уединението на каютата си й даваше прясно месо и други вкуснотии, тя нямаше нищо против да го навестява и го правеше почти всяка нощ.
А сега беше тук, на това ново място, където всичко бе странно и непознато. Не изпитваше страх, тъй като бе сигурна, че губернаторът я харесва, също като другите джентълмени, които я харесваха и се грижеха за нея.
След като се изкъпа, й дадоха да облече боядисана вълнена рокля и памучна блуза. Това бяха най-фините дрехи, които бе носила през последните четири месеца, и тя се наслади на допира на меката тъкан. Черната жена отвори вратата и й направи знак да я последва.
— Къде отиваме?
— При губернатора.
Поведоха я по дълъг и широк коридор. Подът бе дървен, но неравен. На Ан й се стори странно, че такъв важен човек като губернатора живее в толкова груба къща. Много обикновени джентълмени в Лондон притежаваха по-хубави домове от този.
Черната жена почука на една врата. Отвори някакъв шотландец с похотлив поглед. Ан видя, че това е спалня; губернаторът стоеше до леглото облечен с нощница и се прозяваше. Шотландецът й кимна да влезе.
— А — рече губернаторът, — мис Шарп. Трябва да кажа, че външният ви вид значително се е подобрил след почистването ви.
Тя не разбра точно какво има предвид, но щом беше доволен, и тя бе доволна. Направи реверанс, както я бе учила майка й.
— Ричардс, можеш да ни оставиш.
Шотландецът кимна и излезе, като затвори вратата след себе си. Ан остана сама с губернатора. Не сваляше поглед от очите му.
— Не се плаши, мила — рече дружелюбно той. — Няма от какво да се страхуваш. Ела при прозореца. Светлината тук е по-добра.
Тя се подчини.
Известно време той я гледа мълчаливо. Накрая каза:
— Знаеш, че по време на процеса си била обвинена в магьосничество.
— Да, сър. Но това не е вярно, сър.
— Сигурен съм, че не е вярно, Ан. Но се твърди, че носиш белега на сделка с Дявола.
— Кълна се, сър — каза тя, усещайки как вълнението се надига в нея. — Нямам нищо общо с Дявола, сър.
— Вярвам ти, Ан — усмихна й се той. — Но мой дълг е да потвърдя отсъствието на стигмата.
— Кълна ви се, сър.
— Вярвам ти — повтори той. — Но трябва да се съблечеш.
— Сега ли, сър?
— Да, сега.
Тя се огледа малко колебливо.
— Можеш да оставиш дрехите си на леглото.
— Да, сър.
Той я наблюдаваше как се съблича. Ан забеляза какво става с очите му. Вече не се страхуваше. В стаята беше топло; чувстваше се удобно без дрехи.
— Ти си прекрасно дете, Ан.
— Благодаря, сър.
Остана да стои гола и той я приближи. Спря, за да сложи очилата си, след което огледа раменете й.
— Обърни се бавно.
Тя се завъртя и губернаторът се вгледа в плътта й.
— Вдигни ръце над главата си.
Тя вдигна ръце и той огледа подмишниците й.
— Стигмата обикновено се появява на подмишниците или върху гърдите — каза той. — Или пък на пуденда. — Усмихна й се. — Но ти не знаеш какво означава това, нали?
Тя поклати глава.
— Легни на леглото, Ан.
Тя легна.
— Сега ще довършим прегледа — сериозно рече той, след което пръстите му се заровиха в космите й. Той се взираше в кожата, а носът му беше само на няколко инча3 от писаната й. И макар да се страхуваше, че може да го обиди, тя се разсмя, защото я гъделичкаше.
Той я изгледа гневно, но после също се разсмя и започна да съблича нощницата си. Облада я, без да сваля очилата си; тя усети натиска на телените рамки върху ухото си. Остави го да й се насити. Не продължи дълго. След това той изглеждаше доволен, така че и тя беше доволна.
Докато лежаха в леглото, той я разпита за живота й, за преживелиците й в Лондон и за пътуването до Ямайка. Тя му разказа как повечето жени се забавлявали една с друга или с членовете на екипажа, но уточни, че тя не го е правила — което не беше самата истина, но все пак бе спала единствено с капитан Мортън, така че можеше да мине и за вярно. След това разказа за връхлетялата ги буря малко след като видяха сушата на Индиите. И как стихията ги беше подмятала цели два дни.
Личеше, че губернатор Алмънт не слуша особено внимателно историята й. Погледът му пак беше станал странен. Въпреки това тя продължи да говори. Разказа как денят след бурята бил ясен и те видели суша с пристанище и крепост, и голям испански кораб в пристанището. И как капитан Мортън много се разтревожил да не бъдат нападнати от испанците, които със сигурност са видели кораба им. Но испанският кораб така и не вдигнал котва.