— Много добре, мадам — отвърна Ричардс и се измъкна в нощта.
В тъмното събралите се в Чоколата Хол костенурки излизаха на повърхността и тракаха със заострените си муцуни. Недалеч от тях мис Шарп игриво се дърпаше и с кикот се измъкна от пазача, който се мъчеше да опипа гърдата й. Прати му въздушна целувка и продължи към сянката на високата стена на „Маршълси“. Носеше гърне със супа от костенурка.
Друг пазач я изпрати до килията на Хънтър. Този беше груб и подпийнал. Спря с ключа в ключалката.
— Защо се колебаете? — попита тя.
— Коя ключалка се отваря без яко завъртане? — попита в отговор той и я изгледа похотливо.
— Онази, която е добре смазана — не му остана длъжна тя.
— Точно така, лейди, и за която има подходящ ключ.
— Предполагам, че ключът е у вас — рече тя. — Колкото до ключалката, това трябва да почака известно време. Оставете ме няколко минути с това гладно куче, после ще направим такова отключване, че никога няма да го забравите.
Пазачът се изкиска и отключи. Ан Шарп влезе. Вратата се затвори зад нея и резето щракна, но пазачът остана на мястото си.
— Няколко минути с този човек, както повелява благоприличието — каза тя.
— Т’ва не е позволено.
— На кого му пука? — попита тя, погледна го и облиза сладострастно устни.
Пазачът й се усмихна и се отдалечи.
Веднага щом останаха сами, тя остави гърнето на пода и се обърна към Хънтър. Той не я разпозна, но беше ужасно гладен, а миризмата на супата бе силна и примамваща.
— Извънредно сте мила — рече той.
— И представа си нямате колко — отвърна тя и с едно бързо движение вдигна полата си до кръста. Беше изумително похотлив жест, но още по-изумително бе онова, което се намираше отдолу.
За прасците и бедрата й беше привързан солиден арсенал — два ножа и два пистолета.
— Казват, че скритите ми части са опасни — рече тя. — И вече знаете, че е така.
Хънтър бързо взе оръжията и ги напъха в колана си.
— Сър, само не стреляйте преждевременно.
— Бройте ме за един от държеливите.
— И до колко да броя?
— До сто — отвърна Хънтър. — Обещавам ви.
Тя погледна в посоката, накъдето беше отишъл пазачът.
— Някой друг път ще проверя — каза тя. — Междувременно няма ли да бъда изнасилена?
— Мисля, че така е най-добре — отвърна Хънтър и я свали на пода.
Тя запищя и завика. Пазачът се върна тичешком, видя какво става и бързо отключи вратата.
— Ах ти, мръсен пират — изръмжа той, след което ножът в юмрука на Хънтър се заби във врата му и той заотстъпва назад, вкопчил се в острието под брадичката си. Измъкна го и кръвта плисна като съскащ фонтан. Мъжът се свлече мъртъв на пода.
— Бързо, лейди — каза Хънтър и помогна на Ан Шарп да се изправи.
Навсякъде около тях затворниците се бяха смълчали; бяха чули какво става, но не издадоха нито звук. Хънтър тръгна да отключва килиите, после предаде ключовете на други да довършат работата.
— Колко стражи има при портите? — попита той Ан Шарп.
— Видях четирима — отвърна тя. — И още дузина по бойниците.
Това беше проблем за Хънтър. Стражите бяха англичани, а сърце не му даваше да убива сънародници.
— Трябва да действаме с измама — рече той. — Привикай капитана.
Тя кимна и излезе в двора. Хънтър остана скрит в сенките.
Не се чудеше на самообладанието на тази жена, която току-що бе видяла как най-брутално убиват човек. Не беше свикнал с превземките и малодушието на жените, така модно във френския и испанския двор. Англичанките бяха лишени от сантименталност и решителни, в някои отношения повече и от мъжете. И това важеше с еднаква сила както за жените от простолюдието, така и за благородните дами.
Капитанът на стражата тръгна към Ан Шарп и в последния момент видя дулото на пистолета, подаващо се от сенките. Хънтър му направи знак да приближи.
— Чуйте ме добре — рече той. — Можете да заповядате на хората си да се предадат и да хвърлят мускетите си на земята, и всички ще останат живи и здрави. Можете и да се биете, и да умрете до един.
— Очаквах бягството ви, сър — отвърна капитанът на стражата. — И се надявам, че ще си спомните за мен в идните дни.
— Ще видим — отвърна Хънтър, без да обещава нищо.
— Командир Скот ще предприеме действия утре сутринта — с официален тон каза капитанът.