Выбрать главу

— Командир Скот няма да доживее до сутринта — отвърна Хънтър. — А сега избирайте.

— Надявам се, че ще си спомните…

— Може да си спомня да не ви прережа гърлото — прекъсна го Хънтър.

Капитанът на стражата извика на хората си да се предадат, а Хънтър наглеждаше заключването им в килиите на „Маршълси“.

След като даде заръките си на Ричардс, мисис Хаклет се върна при съпруга си. Той беше в библиотеката и пиеше след вечерята с командир Скот. В последните дни двамата бяха станали големи почитатели на губернаторската изба и се бяха заели да я унищожат, преди сър Джеймс да се възстанови. Вече бяха доста наквасени.

— Скъпа моя — каза съпругът й, когато тя влезе, — идвате в най-подходящия момент.

— Наистина ли?

— Наистина — рече Робърт Хаклет. — Тъкмо обяснявах на командир Скот как се сдобихте с дете от пирата Хънтър. Естествено, разбирате, че той скоро ще се люлее на вятъра, докато месата му не окапят от костите. Казаха ми, че в този отвратителен климат това става бързо. Но съм сигурен, че знаете какво е привързаност, нали? Всъщност, като стана дума за вашето прелъстяване, командир Скот не беше запознат с подробностите около случката. Тъкмо го информирах.

Мисис Хаклет се изчерви.

— Толкова е скромна — отбеляза Хаклет. В гласа му се прокрадваха гадни нотки. — Човек никога не би я помислил за обикновена проститутка. А ето че е точно това. Как мислите, колко струва благоволението й?

Командир Скот помириса напарфюмираната си кърпичка.

— Трябва ли да бъда откровен?

— Ама, разбира се, бъдете откровен. Напълно откровен.

— Прекалено е кльощава за обичайния вкус.

— Негово Величество доста я харесваше…

— Може би, може би, но това не е обичаен вкус, нали? Нашият крал има предпочитания към горещи жени с чужд произход…

— Тъй да бъде — раздразнено каза Хаклет. — Е, каква е цената й?

— Мисля, че би трябвало да не е повече от… е, като се има предвид, че е опитала кралското копие, може би повече… но в никакъв случай над сто реала.

Пламнала до уши, мисис Хаклет тръгна да излиза.

— Няма да присъствам на подобно нещо.

— Тъкмо обратното — каза съпругът й, скочи от стола и й прегради пътя. — Ще присъстваш, и още как. Командир Скот, вие сте джентълмен със светски опит. Готов ли сте да платите сто реала?

Скот изгълта виното си и се закашля.

— Не и аз, сър — рече той.

Хаклет сграбчи ръката на жена си.

— Каква цена предлагате в такъв случай?

— Петдесет реала.

— Готово! — съгласи се Хаклет.

— Робърт! — запротестира жена му. — Милостиви боже, Робърт…

Робърт Хаклет я зашлеви с такава сила, че тя прелетя през стаята и рухна в един стол.

— Е, командире — рече Хаклет. — Вие сте човек на честта. Приемам на доверие предложението ви по този въпрос.

Скот го погледна над чашата си.

— Ъ?

— Казах, че приемам на доверие предложението ви. Забавлявайте се добре за парите си.

— Моля? Имате предвид… — Скот посочи към мисис Хаклет, която се бе изцъклила от ужас.

— Точно така, и по-бързо, ако обичате.

— Тук? Сега?

— Именно, командире. — Много пиян, Хаклет се заклатушка през стаята и стовари ръка върху рамото на войника. — А аз ще наблюдавам, за собствено удоволствие.

— Не! — изпищя мисис Хаклет.

Викът й бе пронизително силен, но сякаш никой от двамата не я чу. Взираха се пиянски един в друг.

— Не съм сигурен, че т’ва е разумно — каза Скот.

— Глупости — отвърна Хаклет. — Вие сте джентълмен с репутация и трябва да пазите доброто си име. В края на краищата това е жена, достойна за крал — е, поне навремето беше достойна за крал. Дерзайте, човече.

— Проклет да съм — каза командир Скот и се изправи несигурно на крака. — Проклет да съм, ще го направя, сър. Каквото е добро за един крал, значи е добро и за мен. Ще го направя. — И започна да разкопчава панталона си.

Командир Скот бе страшно пиян и справянето с копчетата се оказа сложна задача. Мисис Хаклет започна да пищи. Съпругът й прекоси библиотеката и я зашлеви, като разцепи устната й. По брадичката й потече кръв.

— Една пиратска курва — или кралска — няма думата. Командир Скот, забавлявайте се.

И Скот тръгна към нея.

— Изведи ме — прошепна губернатор Алмънт на племенницата си.

— Но, чичо, как?

— Убий пазача — каза той и й подаде пистолет.