Лейди Сара Алмънт го взе нерешително и заразглежда непознатата вещ.
— Дърпаш това назад — показа й Алмънт. — Сега внимателно! Отиваш при вратата, искаш да излезеш и стреляш…
— Как да стрелям?
— Направо в лицето му. И без грешки, мила.
— Но, чичо…
Той я изгледа кръвнишки.
— Аз съм болен — каза й. — А сега ми помогни.
Тя направи няколко крачки към вратата.
— Право в гърлото — със задоволство каза Алмънт. — Заслужава си го, предателско куче.
Лейди Сара почука.
— Какво има, мис? — отвърна пазачът.
— Отворете — каза тя. — Искам да изляза.
Чу се вдигане на резе, последвано от метално изщракване и завъртане на ключ. Вратата се отвори. Лейди Сара видя за момент пазача — деветнадесетгодишен младеж, с невинна объркана физиономия.
— Както пожелаете, лейди…
Стреля в устните му. От гърмежа ръката й отскочи, а той отлетя назад. Завъртя се и се свлече на земята, а после се претърколи по гръб. Лейди Сара с ужас видя, че от лицето му не е останало нищо — само окървавено месо. Тялото продължи да се гърчи няколко секунди, после по крачола потече струйка урина, разнесе се миризма на изпражнения. След миг войникът замря.
— Помогни ми да стана — изпъшка губернаторът на Ямайка и с мъка се надигна в леглото си.
Хънтър събра хората си в северния край на Порт Роял, при основната суша. Непосредственият му проблем бе изцяло политически — да отмени присъдата срещу себе си. Колкото до практическия въпрос, след като беше избягал, хората от града щяха да се сплотят около него и нямаше да бъде хвърлен отново зад решетките.
Имаше и друг, не по-малко важен практически въпрос — да отговори на несправедливото отношение, тъй като репутацията му в града беше заложена на карта.
Повтори наум осемте имена:
Хаклет.
Скот.
Люишъм, съдията от Адмиралтейството.
Търговците Фостър и Пурман.
Лейтенант Додсън.
Джеймс Фипс, капитанът на търговски кораб.
И накрая, но не на последно място, Сансон.
Всеки от тях бе действал с ясното съзнание, че постъпва несправедливо, и смяташе да се облагодетелства от конфискацията на неговата плячка.
Законите на каперите бяха пределно ясни — подобни измами означаваха сигурна смърт и отнемане на дяла. Но в същото време той трябваше да убие неколцина високопоставени в града хора. Това нямаше да е никак трудно, но можеше да си навлече сериозни неприятности в бъдеще, ако сър Джеймс не излезе невредим от положението.
Ако сър Джеймс го биваше за нещо, отдавна трябваше да се е измъкнал на безопасно място. А междувременно Хънтър щеше да убие онези, които бяха излезли срещу него.
Малко преди зазоряване нареди на хората си да идат в Сините хълмове на север и да останат там два дни.
След което се върна в града, сам.
36.
Фостър, който бе преуспяващ търговец на коприна, притежаваше голяма къща на Пемброук стрийт, на североизток от доковете. Хънтър се промъкна през задния двор, покрай лятната кухня. Изкачи се тихо до господарската спалня на втория етаж.
Откри Фостър заспал в леглото с жена си. Събуди го, като опря леко дулото пистолета в носа му.
Фостър, тлъст мъж на около петдесет, изсумтя, кихна и се обърна. Хънтър завря дулото на пистолета в едната му ноздра.
Фостър примигна и отвори очи. Приседна в леглото, без да гъкне.
— Стига си се въртял — сънено промърмори жена му, но така и не се събуди.
Хънтър и Фостър се взираха един в друг. Търговецът местеше поглед от пистолета към Хънтър и обратно.
Накрая вдигна пръст във въздуха и леко се измъкна от леглото. Жена му продължаваше да спи. Фостър зашляпа бос към някакъв сандък.
— Ще ти платя добре — прошепна той. — Ето, виж тук. — Вдигна фалшивото дъно и извади една много тежка кесия със злато. — Има и още, Хънтър. Ще ти платя колкото поискаш.
Хънтър не каза нищо. Фостър му подаде кесията. Ръката му трепереше.
— Моля те — прошепна той. — Моля те, моля…
Падна на колене.
— Моля те, Хънтър, умолявам те, моля…
Хънтър го застреля в лицето. Тялото отлетя назад, босите краката се вирнаха във въздуха и заритаха. Жената така и не се събуди, само се обърна и измънка сънено.
Хънтър взе златото и излезе толкова безшумно, колкото бе влязъл.
Въпреки името си, Пурман24 беше богат търговец на сребро и калай. Къщата му беше на Хай стрийт. Хънтър го откри заспал на масата в кухнята. Пред него имаше преполовена бутилка вино.