Хънтър взе един кухненски нож и преряза вените на китките му. Пурман се събуди пиянски, видя Хънтър, а после и кръвта, лееща се на масата. Вдигна кървящите си ръце, но не можеше да ги раздвижи — сухожилията бяха прерязани и пръстите увиснаха безжизнено като на парцалена кукла. Вече ставаха сивкавобели.
Пурман отпусна ръце на масата и загледа как кръвта се събира на локва и капе през процепите на пода. Отново погледна Хънтър. На лицето му бе изписано любопитство и объркване.
— Щях да ти платя — дрезгаво рече той. — Щях да направя всичко, което… което…
Стана и се олюля замаяно. Държеше ранените си ръце свити в лактите. В тишината на кухнята капките кръв падаха на пода неестествено шумно.
— Щях да… — започна Пурман, отново се олюля и се строполи. — Ох, ох, ох, ох — заповтаря той все по-тихо и по-тихо.
Хънтър му обърна гръб и не го дочака да умре. Измъкна се в нощта и тръгна безшумно по тъмните улици на Порт Роял.
Натъкна се на лейтенант Додсън съвсем случайно. Войникът пееше и се препъваше пиянски по улицата, прегърнал две курви през кръста. Хънтър го видя в края на Хай стрийт и се върна назад, промъкна се по Куин стрийт, после зави на изток по „Хоуъл“, точно навреме, за да го пресрещне на ъгъла.
— Кой е там? — на висок глас попита Додсън. — Не знаеш ли, че има вечерен час? Изчезвай, или ще те окова в „Маршълси“.
— Тъкмо оттам идвам — отговори Хънтър от сенките.
— Ъ? — Додсън наклони глава към гласа. — Как смееш да говориш така непристойно? Ще те накарам да…
— Хънтър! — изпищяха курвите и побягнаха.
Останал без подкрепата им, Додсън се свлече пиянски в калта.
— Проклети неверни никаквици — изсумтя той и се помъчи да се изправи. — Виж какво стана с униформата ми, мътните да ви вземат. — Целият беше омазан с кал и мръсотии.
Вече беше успял да се надигне на колене, когато думите на жените най-сетне проникнаха в замъгления му от алкохола ум.
— Хънтър? — тихо попита той. — Ти Хънтър ли си?
Хънтър кимна от сенките.
— Тогава те арестувам като разбойник и пират — заяви Додсън.
Но преди да успее да се изправи на крака, Хънтър го изрита в стомаха и го просна на земята.
— Ох! — изпъшка Додсън. — Заболя ме, проклет да си.
Това бяха последните думи, които изрече. Хънтър го сграбчи за врата и натисна лицето му в калта и лайната на улицата. Държеше здраво гърчещото се тяло, което се съпротивляваше с все по-голяма сила, а накрая се заизвива бясно, докато най-сетне замря неподвижно.
Хънтър отстъпи, задъхан от напрежението.
Огледа тъмната пуста улица. Недалеч мина патрул от десетима войници и той се скри в сенките, докато се отдалечат.
После се появиха две курви.
— Ти ли си Хънтър? — попита едната без абсолютно никакъв страх.
Той кимна.
— Да си жив и здрав — рече тя. — Ако минеш при мен, ще ти пусна без пари. — И се разсмя.
Двете жени с кикот изчезнаха в нощта.
Влезе в кръчмата „Черния глиган“. Вътре имаше петдесетина души, но той видя само Джеймс Фипс, спретнат и хубав, да пие с още неколцина търговци. Приятелите му незабавно се измъкнаха с физиономии, на които бяха изписани различни степени на ужас. Фипс обаче подходи сърдечно след първоначалния шок.
— Хънтър! — възкликна той с широка усмивка на лице. — Проклети да са очите ми, но си направил точно онова, което всички знаехме, че ще стане. По едно за всички, да отпразнуваме свободата ти.
В кръчмата цареше гробна тишина. Никой не казваше нито дума. Никой не помръдваше.
— Хайде стига — повиши глас Фипс. — По едно за всички в чест на капитан Хънтър! Аз черпя!
Хънтър тръгна към масата му. Тихите му стъпки по пръстения под бяха единственият звук в помещението.
Фипс го погледна неспокойно.
— Чарлз — рече той. — Чарлз, това сериозно изражение не ти отива. Време е за веселба.
— Така ли?
— Чарлз, приятелю — каза Фипс. — Нали разбираш, че не ти мисля нищо лошо. Бях принуден да участвам в трибунала. Всичко беше работа на Хаклет и Скот. Кълна се. Нямах избор. След седмица трябва да вдигам котва, а те нямаше да ми дадат разрешително. Пък и си знаех, че ще успееш да избягаш. Само преди час казвах на Тимъти Флинт, че очаквам точно това. Тимъти, кажи честно — нали ти казах, че Хънтър ще се измъкне? Тимъти?