Брамстън поклати глава.
— Не мога да ангажирам англичани в опасния ви план за спасяване, защото това не е нещо, което моята кралица би простила. Не сме дошли тук да предизвикваме война. Докарах военните кораби и войниците, за да покажа сила и да сплаша султана.
— Татко, моля те, помогни Тарик — замоли се Уилоу.
Брамстън не й обърна внимание.
— Как възнамерявате да отведете вашия принц на кораба му? Няма ли еничарите да ви подгонят?
— Така ще стане и тъкмо тук се нуждаем от помощта ви. Всичко, което искам, е да пратите на брега войници, за да попречат на еничарите да ни последват, когато измъкнем принца. Щом принц Тарик и неговите хора се върнат на борда на „Отмъщение“, вашите войници могат да се разпръснат.
— Толкова малко се иска, татко — осмели се Уилоу. — Няма нужда да отваряш война. Може би войниците просто ще слязат на брега да наблюдават екзекуцията и без да искат, ще допринесат за суматохата, докато Тарик избяга. Еничарите няма да нападнат английски войници, защото ще ги е страх да не предизвикат война.
— Хм-м-м… казах на великия везир, че имаме нужда от вода и провизии, преди корабите да напуснат пристанището. Бих могъл утре да пратя мъжете на брега да купят провизии. Няма да бъдем виновни, ако нашите войници се окажат на пътя на еничарите.
— О, татко, можеш ли… ще го направиш ли?
Али Хара замълча, очаквайки решението на Брамстън. Стиснал ръце зад гърба си, Брамстън се заразхожда из малката каюта. След продължително мълчание той се обърна и застана пред евнуха.
— Моля ви, изчакайте отвън, Али Хара. Искам да поговоря със съпругата си и дъщеря си, преди да взема решение.
Али Хара се поклони и излезе.
— Какво има, татко? — запита Уилоу. — Защо се колебаеш?
— Преди да взема решение, трябва да ти задам един въпрос. Наистина ли обичаш този твой принц?
— Обичаш принц? — ахна Моник.
— От все сърце, мамо — отвърна Уилоу. — Бих направила всичко, за да спася живота му.
— Турски принц?
— Наполовина турски. Майка му е англичанка.
— Твоят принц живее в насилие — изрече Брамстън с обвиняващ тон. — Той е пират и не е особено вероятно да се промени. И е повече турчин, отколкото англичанин, поради възпитанието си. Културните и религиозните различия между неговия свят и твоя свят най-вероятно в крайна сметка ще ви разделят.
— О, татко… — протестира тя.
— Почакай, скъпа. — Той вдигна длан. — Ще помогна да спасят твоя принц, но при едно условие.
— И това условие е…
— Ще се върнеш в Англия с мене и майка си и ще забравиш този пират.
— Да забравя Тарик? О, татко, това, което искаш, е…
— …не е невъзможно, скъпа. Трудно, може би, но не и невъзможно. Ние с майка ти се помирихме. Липсвал съм й толкова, колкото и тя на мене. Тя се съгласи да се върне в Англия, за да бъдем отново семейство. Ще ти помогнем да забравиш това злощастно приключение. Размисли внимателно, скъпо дете, защото това е единственият начин, по който съм съгласен да помогна на твоя принц. Без моята помощ Али Хара и Мустафа почти нямат надежда за успех.
— Баща ти е прав, скъпа — съгласи се Моник. — Ти познаваш този мъж от много скоро и сте се срещнали при трудни обстоятелства. Вярвай в баща си, той ще направи това, което е най-доброто за тебе.
Уилоу премига, за да сподави напиращите сълзи. Можеше ли да изостави Тарик, ако това е единственият начин да спаси живота му? Беше ли прав баща й? Бяха ли прекалено различни техните два свята, за да бъде успешен съюзът им? Щеше ли Тарик да продължи да води живота на пират, след като бъдеше спасен? Ако станеше така, тя знаеше, че за тях двамата няма да има трайно щастие. Докосна корема си. Искаше своето дете, но дали Тарик го искаше? Щеше ли да се установи на едно място заради нея и бебето им, ако тя го помолеше?
— Дай ми отговор, Уилоу — каза Брамстън. — Знаеш, че те обичам и нямам желание да те наранявам. Не вярвам, че един пират може да те направи щастлива. Мисли внимателно, защото отговорът ти може да му спаси живота.
Тръпка пробяга по цялото тяло на Уилоу.
— Даваш ми малко възможности за избор, татко. Искам Тарик да живее и ако трябва да пожертвам щастието си, за да го постигна, така да бъде.
Баща й полека изпусна дъх.
— Направи труден избор, дъще. Поздравявам те за смелостта ти.
Отвори вратата и покани Али Хара да влезе.
— Стигнах до решение, Али Хара. Нито военните кораби, нито войниците на борда им ще участват в спасяването, защото нямам властта да хвърлям армията на кралицата в незаконни действия.
— Татко!
— Позволи ми да довърша, дъще. Какво ще правя със собствения си кораб и с моя екипаж обаче си е моя работа. Утре сутрин ще пратя моряците от „Бриз“ в града да купят провизии. Никой не може да ги обвини, ако се озоват в центъра на драмата, разиграваща се в града. Сигурен съм, че могат да създадат суматохата, която ви е необходима.