— Слава на Аллах — изрече Али Хара. — Ще ви кажа как се стига до крепостта на принца на остров Липси, за да отведете неговата жена при него.
Брамстън изслуша внимателно Али Хара, докато евнухът му даваше координатите. Но не издаде с нищо, че няма намерение да откарва Уилоу на Липси. Планираше да отплава направо за Англия, след като хората му се върнат живи и здрави на „Бриз“.
— Трябва да се върна в града да помогна на Хасан да организира бунта — каза Али Хара, покланяйки се.
Брамстън кимна.
— Ще кажа да ви откарат. Елате, Али Хара.
Уилоу зарида тихо в прегръдките на майка си. Не знаеше как ще живее, ако Тарик изчезне завинаги. За краткото време, което бяха прекарали заедно, той беше станал нейният свят. Още по-съкрушителна беше мисълта, че ще го изостави, преди да го е видяла или да е говорила с него.
— Не плачи, малката ми — заувещава я Моник. — Баща ти знае кое е най-доброто за тебе. След твоето ужасно изпитание той не може да те остави при един жесток пират. Какво бъдеще би имала с такъв мъж?
— Тарик не е жесток — изхлипа Уилоу. — Бил е принуден да стане пират заради жестокия си брат. Обичам го, мамо.
— Твоят принц би ли могъл да бъде щастлив в Англия? — запита Моник.
Уилоу се вгледа в сърцето си и не можа честно да каже, че Тарик би бил щастлив в Англия. Беше принц в Турция, но щеше да бъде чужденец в Англия. Макар че никога нямаше да бъде беден, миналото му беше такова, че обществото нямаше да го приеме. Въпреки че тя щеше да бъде с него, за да му помогне да се приспособи, той не знаеше нищо за живота в християнска Англия или как да се държи като джентълмен от висшето общество.
Щеше да бъде нещастен.
Колкото щеше да бъде и тя без него.
Но Уилоу нямаше никакъв избор. Трябваше да се откаже от мъжа, когото обичаше, за да спечели помощта на баща си за освобождаването на Тарик.
— Ние с Тарик се обичаме толкова много, мамо — изхълца тя.
— И двамата ще забравите един за друг след време — предсказа Моник. — Той не е от твоя свят. Ще намериш по-подходящ мъж за твоето положение. Зестрата ти е значителна; ще избираш сред много ухажори.
— Тарик е единственият мъж, когото някога ще обичам. Другите мъже бледнеят в сравнение с него.
Уилоу помисли дали да не каже на майка си, че чака дете от Тарик, но реши да премълчи. Майка й щеше да каже на баща й, а той можеше да се разсърди дотам, че да откаже помощта, която беше обещал на Али Хара. Щяха да разберат по-късно, но не и преди Тарик благополучно да стигне в своята крепост.
— Ти си млада — отбеляза Моник. — Ще срещнеш друг мъж.
— Вие с татко бяхте разделени от години. Влюби ли се в друг мъж, докато живеехте далече един от друг?
Моник има приличието да се изчерви.
— Знаеш, че не съм. Нашето положение беше различно.
— Не виждам никаква разлика. Сега сте заедно, нали?
Моник се усмихна.
— Изглежда, пак се влюбих в Робърт. Този път ще останем заедно.
— Радвам се за тебе и татко, мамо, но това не ми помага. Не мога да оставя Тарик, без да му кажа защо трябва да се върна в Англия. Дължа му поне това.
Брамстън се върна в каютата. Погледна подутите очи на Уилоу и петната от сълзи по бузите й и поклати глава.
— Не съм чудовището, за каквото ме мислиш, скъпо дете. Не мога да понеса мисълта да те загубя заради един пират. Може никога повече да не те видим.
Уилоу се опита да възпре напиращите сълзи.
— Знам, че искаш това, което е най-доброто за мене, но да изоставя Тарик без никакво обяснение ще бъде жестоко. Обещах ти и няма да променя намерението си, но трябва да се видя с Тарик, преди да го напусна завинаги.
Брамстън се намръщи.
— Какво предлагаш?
— Когато „Отмъщение“ пристигне утре сутрин, ме откарай там. Щом говоря с Тарик, ще се върна на „Бриз“ и ще отплавам с вас в Англия.
Брамстън разтърси енергично глава.
— В никакъв случай! Каква измама планираш?
— Никаква измама. Сигурно разбираш чувствата ми, татко. Спомням си как беше, когато мама те напусна. Чувстваше се предаден. Дай ми възможност да обясня на Тарик защо не можем да бъдем заедно.
Брамстън отправи многозначителен поглед към съпругата си. Моник вдигна вежди и сви рамене.
— Разбирам какво чувства Уилоу. Тя обича този мъж.
— Знам. Принудих те да вземеш решение, което може да не ти харесва, Уилоу, и съжалявам за това, но ти си дама и заслужаваш по-добър живот, отколкото той може да ти даде. Не мога да ти позволя да напуснеш този кораб.