Отвори вратата на каютата и влезе вътре, нямайки търпение да се изкъпе. Вонята на тялото му го отвращаваше. Забеляза дървената вана и парата, издигаща се над нея, и се усмихна. Докато стигна до нея, вече беше свалил дрехите си, хвърляйки ги на пода.
Тогава я видя. Замръзна на място, когато тя излезе от сенките в далечния ъгъл на каютата. Прошепна името й и тя се хвърли в прегръдките му с мокро от сълзи лице.
Целуна я и отново позна рая. Тя беше тук, в ръцете му и му се стори, че ще е завинаги.
— Как… — прошепна той само с устни.
— Няма значение. Исках да бъда тук, когато пристигнеш. — Тя отстъпи и погледът й се плъзна по всеки сантиметър от тялото му.
— Добре ли си?
— Както виждаш — жив и невредим, любов моя. Ще ти покажа точно колко съм добре, щом отмия вонята от тъмницата. Докато го правя, можеш да ми разкажеш как се озова тук.
Уилоу нямаше намерение да съсипе повторната им среща, като му каже, че го напуска, че сега е с него само за малко. Щеше да го остави за утре. Ако сега му го кажеше, щеше да го нарани твърде силно, макар че той трябваше да го узнае, преди да стигнат до Липси.
Тарик влезе в коритото и се отпусна, изстенвайки от удоволствие.
— Бях смаян, когато разбрах за английските военни кораби в пристанището — започна той. — Когато Селим паша каза, че ще те върнат у дома ти, предположих, че ще бъде с турски кораб. Нямах представа, че баща ти е пристигнал в Истанбул, за да те вземе, докато Мустафа не ми го каза. Как е успял маркизът да убеди Ибрахим да те пусне и как успя да накараш баща си да прати моряците си да помогнат за бягството ми?
— Не знам какво е казал татко на Ибрахим, но военните кораби с войници и големи оръдия сигурно са го убедили. Колкото до това, защо той ти помогна да избягаш, казах му, че те обичам и никога няма да му простя, ако ми откаже — сияеща разказа Уилоу. — Али Хара и Мустафа направили план за те спасят, когато видели английските кораби в пристанището и предположили, че са дошли за мене. Али Хара изложи плана си пред татко, а аз го накарах да им помогне.
— Изглежда твърде лесно — промърмори Тарик. — Баща ти няма причини да ме харесва. Аз съм мъжът, който е похитил дъщеря му и е отнел девствеността й.
— Ти си мъжът, когото обичам. Наведи се, да ти изтрия гърба. — Уилоу не искаше да навлиза в подробности точно сега. Бяха заедно с Тарик и само това имаше значение. Искаше го така отчаяно, че ръцете й трепереха, докато прокарваше гъбата по гърба и раменете му.
Когато мина отпред, той хвана ръката й и я отведе надолу между бедрата си. Дъхът заседна в гърлото й. Тялото на Тарик бе в пълна готовност за нея — ликуващо и великолепно в своята мъжка сила.
— Първо се изкъпи — подразни го тя, като се смееше и отстъпваше от ваната.
Ако той забележеше, че сърцето й се къса, трябваше да му каже, че го напуска, а беше още рано за това.
Тарик побърза да се доизкъпе, оставяйки косата си за накрая. Уилоу взе една кана и започна да излива чиста вода върху главата му, за да отмие сапуна. След това, преди тя да усети намеренията му, той стана от ваната. Цял във вода, той я вдигна на ръце и я отнесе към леглото. Пусна я да стъпи на пода.
Увлечена от ентусиазма му, тя смъкна мокрия си корсаж.
— Виж какво направи.
Тарик се засмя, поклати глава и я опръска с вода.
Уилоу грабна една кърпа и изсуши косата му, но не успя да стигне по-далече от това. Тарик беше толкова жаден за нея, колкото и тя за него. Посягайки към нея, той я съблече бързо, пренебрегвайки копченцата, обсипали цялата предница на роклята й.
— Защо английските жени трябва да носят всички тези слоеве дрехи? — измърмори той, докато смъкваше корсажа по раменете й заедно с ризата.
После дръпна роклята надолу по ханша й и я вдигна от събралата се в краката й купчина. Вече нестеснявани от никакви дрехи, двамата се стовариха на леглото.
Уилоу целуна устата му, мократа му шия, жадувайки за него толкова силно, че затрепери, усещайки, че всяка изминала минута отнема от времето, когато можеха да бъдат заедно.
— Ела в мен — замоли се тя.
Макар че очите му бяха присвити поради бушуващата в него страст, той си даде време, за да я възбуди както трябва. Близна гърдата й с трепкащи движения върху зърното.
— Още не, красавице.
Уилоу се пресегна, за да докосне гърдите му. Кожата му беше влажна и гореща; мускулите му са свиха под върховете на пръстите й.
Тарик изстена и я притисна до себе си; твърдите й зърна дразнеха гърдите му, чувстваха телата си от лицето до върховете на пръстите. Предчувствие се разля в нея. Тя жадуваше за него, искаше да го почувства още по-близък в себе си. Изви се срещу него, молейки го без думи.