— Тя е истинска напаст — измърмори Тарик.
— Аха — изрече Мустафа, сякаш всякакви по-нататъшни обяснения бяха излишни.
— Знаеш ли със сигурност дали е още девствена?
— Ако питаш дали съм й отнел девствеността, не, не съм, макар че едва се удържах. Красотата й е ослепителна, тялото й — зряло и пищно. Щях да я взема, ако не се бях осъзнал навреме. Ибрахим ще бъде доволен от нея.
Мустафа се подсмихна.
— Изненадан съм, че си могъл да се овладееш, господарю. Дълго време не сме се радвали на женска плът. Хубаво е, че се връщаме на Липси. Къде ще държиш жената на Ибрахим?
Жената на Ибрахим. Тези думи обезпокоиха Тарик.
— Уилоу ще живее в харема ми със Сафие. Ще бъде в безопасност там, докато не я предам под опеката на Ибрахим.
— Кой ще я пази от тебе, принце? Или пък от Сафие. Наложницата ти няма да приветства с добре дошла друга жена в харема. Твърде дълго те е притежавала сама.
— Недей да виждаш неприятности там, където ги няма — изръмжа Тарик. — Сафие ще се подчини на желанията ми, щом разбере, че нямам сексуален интерес към Уилоу.
— Както кажеш — изрече скептично Мустафа.
Уилоу се разхождаше нервно из каютата, търсейки оръжие, с което да може да се защити. Легенът и каната ставаха, а също и тежкият глобус и ножът за отваряне на писма, който лежеше на бюрото. Тя се надяваше, че няма да стане нужда да се бие, но не се доверяваше на принца пират. Макар устните му да казваха едно, сребристите му очи обещаваха друго.
Въпреки че положението й изглеждаше безнадеждно, тя не се беше предала. Ако можеше да се вярва на Тарик, имаше няколко седмици, през които да промени намерението му да я прати на султана.
Тя отиде към големите прозорци, които гледаха към кърмата, и се взря в леките вълни, плискащи се срещу корпуса. Мислите й се върнаха към Марсилия, спомни си прекрасните седмици, които беше прекарала с майка си, и как беше очаквала с нетърпение да се върне у дома при баща си и при приятелите в Лондон. Уютният й свят се беше преобърнал, когато проклетите пирати бяха пленили кораба и бяха отвели нея и камериерката й в робство.
Благодари на бога, че не я бяха ранили или изнасилили. Двете с Кити седяха затворени в една тясна каюта, която им бяха определили, докато не ги извлякоха навън и не ги продадоха на един роботърговец в Алжир. Все още я болеше, че я отделиха от Кити скоро след това. Макар че Уилоу отрано беше научила каква ще е съдбата й, не знаеше какво е станало с Кити, докато Тарик не й го беше казал.
Не знаеше нищо за остров Липси, фактически не беше и чувала за него. Но едно бе сигурно. Ако имаше начин да избяга, щеше да го открие.
Вечерта един млад прислужник й донесе поднос с храна. Когато тя се опита да го заговори, той сведе очи и бързо излезе. Очевидно не разбираше и не говореше английски.
Уилоу започна да рови без апетит в пикантното агнешко с ориз, а после си легна напълно облечена. Макар че се опита да остане будна и да бди, изтощението надви добрите й намерения. Спеше дълбоко, когато Тарик влезе в каютата.
Той отиде до леглото и се взря в нея. Лунните лъчи проникваха през прозорците и осветяваха тялото й. Той си пое рязко дъх. Косата на Уилоу, позлатена от лунната светлина, беше разпиляна по възглавницата като златист облак. Размърда се насън и гърдите й изскочиха от дълбокото деколте на елечето.
Мислите на Тарик запрепускаха, когато видя двете коралови зърна да сочат право към него. Първата му мисъл беше да вземе едната сочна пъпка в устата си и да я засмуче. Главата му сама се наведе и устата му се отвори. За щастие, мигом дойде на себе си и се отдръпна. Уилоу избра този момент да отвори очи. Нададе лек писък и веднага се надигна, несъзнавайки каква привлекателна гледка представлява с оголените си гърди.
— Какво искаш?
— Нищо — отвърна той. — Заспивай.
Отвръщайки поглед от розовите й зърна, той продължи към малката стаичка, където смяташе да спи през останалата част от пътуването.
Но сънят не идваше при него. Тялото му напомняше по най-първичния начин, че не е имал жена прекалено дълго време, и че една желана жена спеше само на няколко крачки… жена, която не биваше да докосва.
Търкулвайки се по корем, Тарик пропъди сластните мисли и отвори ума си за съня.
Уилоу се събуди на следващата сутрин от силна слънчева светлина, нахлуваща през прозорците. Корабът се полюшваше леко от едната на другата страна и за миг тя помисли, че още е на кораба на баща си. Но в следния миг изпита силно разочарование, когато разпозна каютата на пиратския принц на борда на „Отмъщение“.