— Сега съм тук, любов моя. Само кажи думата и преподобният Фарадей ще ни ожени. Имам специалния лиценз, в джоба ми е. Моля те, кажи „да“, Уилоу.
Тя се вгледа в лицето му.
Наистина ли ще можеш да бъдеш щастлив тук? Това не е животът, на който си свикнал.
— Как няма да бъда щастлив? Имам тебе, майка ми е тук, а скоро и детето ни ще ни направи семейство. Имам и кораба си. Смених името му, вече се казва „Лейди Уилоу“ в твоя чест. Състоянието ми ще ни позволи да живеем стилно до края на дните ни, а богатството, което наследих от дядо си, може да бъде държано във фонд за децата ни.
Уилоу докосна лицето му, усмихвайки се през сълзи.
— Никога не съм те питала искаш ли деца.
— От тебе — да. За първи път, откакто се помня, очаквам с нетърпение да стана съпруг и баща. Докато не беше влязла в живота ми, още не бях готов.
Уилоу го изгледа строго.
— Оженим ли се, няма да има наложници или любовници.
Надеждите на Тарик се съживиха.
— Това означава ли, че приемаш предложението ми?
Тя обви ръце около шията му.
— Ще се омъжа за тебе сега, днес, когато кажеш. Бях загубена без тебе.
Той я целуна с отчаян копнеж; Уилоу почувства мощта на любовта му да запълва сърцето й и отвърна със същата искреност.
— Кхм!
Тя погледна над рамото му към отворената врата. Прекъсна целувката и се усмихна на баща си. Той влезе в стаята, следван плътно от Моник, лейди Бриджис и преподобния Фарадей.
— Имахте ли достатъчно време да изгладите различията си? — запита маркизът.
— Ще се оженим, татко — каза Уилоу. — Надявам се да нямаш възражения.
Тарик стана и се обърна към маркиза.
— Обичам дъщеря ви, милорд. Тя няма да страда под моята закрила, можете да разчитате на това.
— А аз ще се погрижа той да удържи на думата си — добави лейди Бриджис.
Брамстън поглади брадичката си.
— Искрено ли се отказвате от пиратството?
— Абсолютно. Причината да стана пират вече не съществува. Отмъстил съм многократно за смъртта на братята си.
— Къде възнамерявате да живеете?
— Ако Уилоу е съгласна, можем да поделяме времето си между провинциалното ми имение в Кент и градската ми къща в Лондон, финансите ми са в идеален ред, мога да осигуря на Уилоу живот, на какъвто е свикнала.
— Какво мислиш, Моник? — обърна се Брамстън към съпругата си.
— Графът сигурно много обича дъщеря ни, щом се е отказал от предишния си живот и се е установил в Англия, Робърт.
— Обичам Уилоу от цялото си сърце. Не можете да ни държите разделени. Тя носи детето ми, което толкова много искам.
— Може ли да кажа нещо? — намеси се свещеникът.
Разбира се, преподобни, изкажете се — съгласи се Брамстън.
— Очевидно вашата дъщеря носи детето на лорд Нюкасъл и няма ли да бъде целесъобразно да се насърчи женитбата им?
— Не съм толкова сигурен — възрази Брамстън. — Искам дъщеря ми да бъде щастлива, но не съм убеден, че Нюкасъл е мъжът за нея.
— Никой друг освен Тарик не може да ме направи щастлива, татко — изрече уверено Уилоу. — Ще се омъжа за него със или без твоето одобрение.
Моник се прокашля.
— Разбира се, че баща ти одобрява, малката ми. Не е ли така, Робърт?
Брамстън се вгледа в Тарик, размишлявайки мълчаливо, преди да реши да отговори.
— Изглежда, спечелихте жените в семейството, Нюкасъл. Макар че все още храня съмнения, имате съгласието ми да се ожените за дъщеря ми.
Свещеникът бръкна в джоба за библията си.
— Ще започваме ли?
— Церемонията може да почака, докато Уилоу се преоблече в нещо по-подходящо — каза Моник.
— Синът ми чака толкова дълго — отвърна лейди Бриджис. — Сигурна съм, че е в състояние да потърпи още малко.
Тарик изпъшка, но не се противопостави на майка си.
След час и петнадесет минути, облечена в морскозелена копринена рокля, която подхождаше на очите й, Уилоу слезе по стъпалата, за да се присъедини към Тарик. Златистите й къдрици бяха вдигнати в красива прическа на темето и увенчани със сватбения воал на майка й, закрепен с диамантена диадема, която беше принадлежала на баба й.
Тарик видя един ангел да върви към него. Тя изглеждаше още по-красива, отколкото първия път, когато пътищата им се бяха пресекли. В онзи съдбовен ден тя беше готова да се бие с него, а зелените й очи хвърляха огън и предизвикателство.
Мислите му се пръснаха, когато тя стигна до него; в изразителните й очи грееше любов. Скоро този ангел, излъчващ огън, щеше да бъде негов и той щеше да я обича, да я пази и да я закриля до края на дните си.