Тя стана, забеляза един поднос на масата и се приближи предпазливо към него. Намери закуска от сушени плодове, твърди бисквити и ориз. Кана с вода и купчина чисти кърпи до нея привлякоха погледа й. Приближи се, откри, че в каната има гореща вода, и наля малко в легена. Без да сваля очи от вратата, се изми и изтри зъбите си с кърпа, натопена в малко вода. После хапна от закуската.
Искаше да излезе на палубата, за да се порадва на слънчевата светлина и свежия морски въздух, но мразеше задушаващото фередже. Срамуваше се да се показва с елечето и прозрачните поли, които беше принудена да носи, и потърси нещо, което да я скрие, за да може да се появи пред хора без фередже.
Надявайки се пиратът да държи дрехи в каютата си, Уилоу започна усърдно да претърсва сандъка му. Беше възнаградена, когато откри спретната купчинка чисти дрехи. Извади едни шалвари от корав брезент, бяла риза с дълги бухнали ръкави и червен пояс.
Без да сваля очи от вратата, свали неприличните воали и навлече мъжките шалвари, като нави крачолите няколко пъти, за да не се спъне в тях. На кръста й бяха прекалено широки, затова ги върза с пояса. Ризата й висеше на раменете, но тя нави ръкавите и я закопча отпред колкото можа, а висящите поли напъха в шалварите.
Беше толкова доволна от резултата, че реши да изхвърли ненавистното харемско облекло и фереджето. Събирайки всички тези омразни дрехи, като си остави само меките чехли, които носеше, тя пристъпи към прозореца, отвори го и метна вързопа в морето. Малкият й бунтовен акт я накара радостно да се усмихне, докато наблюдаваше как оскърбителните дрехи потъват под повърхността на водата.
Събирайки смелост, Уилоу отвори вратата на каютата и излезе на палубата. Остана в сянката на квартердека за един дълъг момент, преди да си поеме дълбоко дъх и да излезе дръзко при перилата на кораба.
Почувства как десетки очи я гледат и усети настъпилото смаяно мълчание. Тогава всички заговориха на варварския си език и започнаха да я сочат. Тя се сети и ръцете й се вдигнаха към главата. Трябваше да покрие косата си с една от плетените шапки, които беше видяла в сандъка на принца.
Осъзна яркото му присъствие още преди той да стигне до нея. Ярост извираше от него като от същински ад.
— Да не си се побъркала! — изсъска той заплашително. — Предупредих те да не излагаш на показ красотата си, нали? Как да се подчиняват хората ми, когато ти така нахално се показваш пред тях?
— Нахално ли? — извика тя. — Покрита съм от глава до пети. Дрехите ти са ми толкова големи, че съм като опакована в тях.
Погледът му беше прикован към лицето й.
— Лицето ти, жено, и златната ти коса — да те погледне човек означава да те пожелае. Върни се в каютата. Ако си сложиш фереджето, ще те придружа за една обиколка по палубата.
Брадичката на Уилоу се вирна предизвикателно.
— Изхвърлих фереджето във водата.
— Какво?
Свитите му юмруци и суровите черти на лицето предупреждаваха Уилоу, че може би е отишла твърде далече.
— Аз съм англичанка, не съм туркиня, а англичанките могат да изказват мислите си и да откриват лицата си пред хора.
— Ибрахим ще нареди да те набият, ако не спазваш законите на исляма. Не си ли чувала за бастонадата? — Тя поклати отрицателно глава. — Това е наказание с бастун, с който се бие по ходилата. Ужасно боли, няма да го понесеш. Съветвам те да си сдържаш езика и да не капризничиш.
— Защо да правя това, което казваш?
— Животът ти ще бъде по-лесен, ако разбираш правилата. Повярвай, не ти желая злото. Бих те взел за своя наложница, ако нямах други намерения за тебе.
— Не искам да бъда ничия наложница. Имам годеник в Англия.
— Забрави и него, и предишния си живот. Наложниците на Ибрахим трябва да посветят живота си на това, да му угаждат. Щом годеникът ти разбере, че няма да се върнеш, ще си намери друга жена.
Уилоу почти не се съмняваше, че Тарик казва истината. Пърси виконт Димпълтън имаше нужда от съпруга, която да му роди наследник, и без съмнение щеше да потърси друга жена въпреки възраженията на баща й. Но тя нямаше да изкаже на глас съмненията си пред арогантния пиратски принц.
— Пърси и татко ще обединят силите си, за да ме намерят.
— Лъжеш се, жено. — Той я хвана над лакътя. — Ела, ще те придружа обратно в каютата. След като хората ми видяха лицето ти, трябва добре да те пазя.
Бутна я в каютата, влезе и затвори вратата зад себе си.
— Трябва ли да стоя заключена, докато стигнем твоя остров?
— Без фереджето не виждам алтернатива. Не трябваше да действаш така импулсивно.
Уилоу се взря в него, осъзнавайки, че той в действителност е привлекателен мъж — повече от всички, които беше срещала досега. Беше невероятно мъжествен и сурово внушителен. Загорелите му гърди, които се виждаха през разтворената риза, бяха целите в мускули. Краката му в шалвари, напъхани в ботушите, бяха здрави като дъбове, а ръцете под навитите ръкави на ризата — жилести и почернели от слънцето. Но лицето му беше най-поразителното у него.