— Да. Жените са създадени, за да бъдат глезени и обичани. Насилието срещу жените е против учението на Аллах, както и против това на Христос. Аз обожавам жените. Да им давам удоволствие е едно от любимите ми занимания. Един ден ще изпиташ страстта ми и ще прецениш сама. Моите планове за бъдещето ти са необходими, за да запазят една жена, която обичам и уважавам повече от всички други.
— Разкажи ми за нея. Много ли е красива?
— За мене е.
— В опасност ли е?
— Имам основание да смятам, че да.
— От Ибрахим?
— Да. Той е бесен, понеже не позволявам на корабите му да стигнат там, закъдето плават. Заплаши жената, която обичам, ако не се предам.
— Не мога да ти помогна. Не знам какво се е случило между тебе и брат ти, но аз не съм решението на проблема.
Тарик стигна на нея с две дълги крачки и я притегли към себе си.
— Грешиш, сладка Уилоу. Ти си точно това, от което имам нужда, за да се пазаря за ма… за жената, която обичам.
И я целуна.
4
Тарик плъзна ръце по бузите на Уилоу и я притегли, за да срещне устата му. Ръцете й се вдигнаха към гърдите му с намерението да го отблъснат, но тя се поколеба, когато усети силното биене на сърцето му и топлината на кожата му през фината материя на ризата. Усещането беше толкова вълнуващо, че тя усети как волята й се стопява. Устните му докоснаха нейните веднъж, още веднъж, после ги плениха със свирепост, която разтърси сетивата й.
Когато езикът му потърси нейния, тя го допусна. Докато ръцете й се плъзгаха по очертанията на мускулите му, той си пое остро дъх и това я върна към действителността. Тя ахна и го отблъсна, закривайки уста с ръката си. Той се вгледа в лицето й с неразгадаемо изражение.
— Изненада ме — каза тя. — Не съм искала да стане така. Освен това — добави, — целувката ти не ми подейства.
Тарик се подсмихна.
— Кажи го на някой, който ще ти повярва. Помни ми думата, красавице, един ден ще изследваме докрай страстта ти по начини, които не можеш да си представиш.
Хвърли й дълъг, изгарящ поглед, после излезе. Мустафа го чакаше, когато Тарик се върна на палубата.
— Как е жената след нападението на Абдул? Това куче направи ли й нещо?
— Има няколко драскотини, но не е сериозно.
— Разумно би било да я държиш затворена в каютата, докато не бъде настанена на сигурно място в харема ти. Хората ти не са виждали жена от много време и не може да им се вярва.
— Макар че това може да изглежда най-разумното, не мога да го причиня на Уилоу. Ще се възпротиви.
Мустафа се намръщи.
— Тя трябва да приеме съдбата си, ако иска да оцелее в харема на Ибрахим. Чужденките имат прекалено много свобода.
— Съгласен съм, но като моя гостенка Уилоу ще има известна свобода на кораба ми. Тя се съгласи да не излиза на палубата, ако аз или ти не я придружаваме. Междувременно възнамерявам да я уча на турски.
Мустафа го изгледа с присвити очи.
— Много се занимаваш с нея. Това не ми харесва. Не бива да забравяш защо тази жена е на борда на кораба ти.
— Не ме поучавай, приятелю. Знам си дълга. Майка ми не е в безопасност в сарая на Ибрахим. — Той тупна Мустафа по рамото. — Хайде, да вървим на палубата.
Уилоу започна да претърсва каютата, защото нямаше какво друго да прави. Намери няколко книги, но те бяха написани на турски. Надяваше се Тарик да е говорил сериозно, когато каза, че ще я учи на своя език, защото иначе щеше да умре от скука.
Тарик наистина удържа на думата си. Появи се в каютата след обяда, за да започне уроците… и идваше всеки ден. Езикът беше труден, но Тарик беше отличен учител. За две седмици вече разговаряха с кратки изречения. Като нямаше какво друго да прави, освен да учи, Уилоу напредваше бързо.
За нейно облекчение той не се опитваше да я съблазнява по време на уроците. Последния път, когато я беше целунал, тя беше почувствала как се поддава на изкушението до такава степен, че да му позволи всичко, каквото той поиска, да се отдаде на желанието с душа и тяло. Макар да знаеше, че той няма да й отнеме девствеността, беше намекнал, че има и други начини за доставяне на удоволствие; удоволствие, за което тя не знаеше нищо.
Един задушен следобед, докато чакаше идването на Тарик за поредния урок, тя чу шум някъде близо до каютата. Тропот от стъпки, високи гласове, метално дрънчене на оръжия достигнаха до слуха й през затворената врата. Искаше да се втурне навън, за да види какво става, но се поколеба, когато си спомни какво беше обещала на Тарик. Толкова трудно й беше да остане вътре, докато отвън може би ставаше нещо ужасно, нещо, което можеше да се отрази на бъдещето й.