Тарик още подканваше стражите си да бягат, когато Мустафа вдигна ятагана си и стовари дръжката му по главата на своя принц. Подхвана го, преди да се свлече на пода, и го вдигна на мощните си рамене.
— Побързай — подкани го Салиха султан. — Вземи сина ми и онези, които искат да се присъединят към него в изгнанието, и бягайте на кораба му. Вярвам, че ще го опазиш, Мустафа.
— Да, господарке. Не се страхувай, ще опазя живота на принц Тарик.
Всички стражи на принца се съгласиха да го придружат, където и да ги отведе, дори на край света. Силно чукане разтърси вратата.
— Тук са, Мустафа — изшептя Салиха султан. — Братовчедът на Кемал, Хасан, има дюкян за килими на пазара. Кажи на Тарик да се обади на Хасан, когато може. Той ще предаде вестта на Кемал и Кемал ще ми каже.
Изхлипа, отдръпна се и изчезна зад тайната врата, затваряйки я след себе си.
— Заключете и препречете вратата — нареди Мустафа, излизайки на балкона, за да скочи на съседния покрив, преметнал изпадналия в безсъзнание Тарик през широкото си рамо, — и донесете калъфката от възглавницата.
Един от стражите грабна калъфката, натъпкана със скъпоценности, докато другият запречваше вратата; след това стражите тръгнаха по покривите след Мустафа.
Прескачайки от покрив на покрив, Мустафа и стражите стигнаха до високата стена, обграждаща сарая. Един по един се спуснаха по керемидения покрив, надвиснал над стената, и скочиха на земята, намираща се на няколко стъпки под него. Мустафа предаде Тарик на един от стражите, стъпили вече на земята, после сам скочи и пак метна принца на рамо. Еничарите не бяха далече; виковете им караха хората на Тарик едва ли не да летят, докато тичаха към спасителната си цел — пристанището.
Мустафа ги водеше уверено през града и в лабиринта от сокаци, пресичащи пазара. Но още не бяха в безопасност. Ако можеше да се съди по шума от преобръщани сергии, високите викове и тропота на тичащи стъпки, цялата турска армия ги следваше плътно по петите. Докато Тарик беше жив, щеше да представлява заплаха за султана. Само смъртта му вършеше работа на Ибрахим.
Докато тичаха през спящия град, Тарик се свести.
— Пусни ме! — изрева той.
Мустафа го остави да стъпи на земята.
— Опазих ти живота, господарю. Трябва да побързаме; еничарите не са далече.
Разбирайки, че няма друг избор, освен да бяга, Тарик последва верните си стражи до пристанището. Корабът му „Султан хатун“ трябваше да отплава с полунощния прилив. Тарик нямаше представа дали е вече полунощ, затова се замоли дано корабът още да не е отплавал. Без „Султан хатун“ той и неговите хора никога повече нямаше да видят светлината на деня.
Когато стигнаха до пристанището, Тарик нададе радостен вик. „Султан хатун“ още беше закотвен там, макар че се готвеше трескаво за предстоящото отплаване. Принцът се затича към дългия каменен кей точно когато вдигаха дъската. Завика, докато на борда не го чуха. Заповяда да спуснат дъската. Нищо не се случи, докато капитанът не се появи на перилата.
— Кой е? — запита той гръмогласно.
— Принц Тарик. Спуснете дъската. Ние с хората ми трябва да се качим на борда. И побързайте. Еничарите на брат ми не са далече.
Дъската беше спусната незабавно; Тарик и хората му се качиха на борда.
— Издърпайте дъската! Бързо — заповяда Тарик. Котвата беше вдигната и платната се изпълниха с вятър, когато еничарите нахлуха на кея. Тарик пое кормилото, отдели кораба от вълнолома и го насочи към Мраморно море. Отвъд Босфора и Егейско море го очакваше нов живот.
1
След две години — някъде в Средиземно море
Балансирайки срещу движението на кораба, принц Тарик стоеше на мостика на фрегатата си, преименувана на „Отмъщение“ след бягството му от Истанбул. Взираше се в безкрайното синьо море, което се простираше пред него. Мустафа, дясната му ръка и първи помощник, стоеше до него.
Времето беше прекрасно, свеж ветрец пълнеше платната и „Отмъщение“ се носеше леко над водата. Фрегатата имаше две палуби и беше добре екипирана с четиридесет оръдия, използвани както трябва.
Корабът се носеше високо над водната повърхност, търсейки плячка и богатства, с които да напълни трюмовете си. Турските кораби особено много трябваше да се страхуват от Братството на пиратите, възглавявано от Тарик.
Макар че бе избягал от Истанбул, спасявайки се от сигурна смърт, той бе успял да влезе и да излезе няколко пъти от града в последните две години и да се свърже с верни приятели. Беше рискувал живота си неведнъж, за да се осведомява за здравето на майка си и да научи какво е намислил Ибрахим, но беше използвал и промъкванията си в Истанбул, за да изкара близките на своите хора от града и да ги отведе в своята крепост на остров Липси, на четиридесет мили от южния бряг на Турция.