Уилоу щеше да бъде всичко друго, само не и невинна, когато отидеше при Ибрахим. Той преброи начините, по които можеше да я вземе — с уста, с ръце, с език, — и тя щеше да хареса всички. Дори щеше да я научи как да му доставя удоволствие.
Умът му прогони еротичните мисли и се върна към работата, която вършеше в момента. Бързо се прехвърли пак на палубата на „Мехмед“, където Мустафа чакаше по-нататъшни инструкции.
— Прати ранените на „Отмъщение“ — поръча му той. — След като товарът бъде прехвърлен, нека хората съберат оръжията на моряците. Ще дойда при тебе на „Отмъщение“, когато свърша работата си с капитан Хамид.
Капитан Хамид го чакаше със сурово изражение.
— Какво друго освен съобщението искаш да предам на султана?
Тарик отвори торбичката, извади кичура коса и го вдигна пред Хамид. Очите на капитана се разшириха, когато видя златистата коприна в ръцете на Тарик.
— Трябва да дадеш това на Ибрахим — каза Тарик, като пусна кичура в торбичката и дръпна връвчиците й. — Това е доказателството, което е необходимо, за да разбере, че не го лъжа. Кажи му, че неговото „съкровище“ е на сигурно място при мене и че очаквам и моето да бъде на сигурно място при него. Желая ти попътен вятър и безопасно пътуване до Истанбул, капитане.
Уилоу не можеше да чака повече. На палубата кипеше усилена дейност и тя усети непреодолима нужда да види какво става. Знаеше, че има ранени, и искаше да помогне, въпреки че не дължеше на Тарик и неговите пирати нищо освен презрение.
Отхвърляйки всякаква предпазливост, тя нахлупи една плетена шапка, напъха косата си под нея и излезе от каютата, заставайки близо до вратата, докато погледът й обгръщаше палубата. Видя пирати да носят вързопи и бали от единия кораб към другия, после да изчезват долу в трюма на „Отмъщение“. После зърна ранените; някои лежаха, докато други седяха и гледката беше доста страшна. Мустафа се движеше сред тях, оглеждаше раните, мажеше ги с мехлем и ги превързваше с бинтове, които вадеше от малко сандъче.
Нежното й сърце зарида, когато видя как Мустафа превързва чукана на един мъж с отсечена ръка. Когато видя Тарик да крачи през палубата към ранения, излезе от прикритието си.
Тарик я видя едва когато тя се обади, докосвайки ръката му.
— С какво да помогна?
Той се извърна гневно.
— Мисля, че ти казах да стоиш в каютата!
Брадичката на Уилоу се вирна упорито.
— Не съм ти наложница. Макар да има правила, които англичанките следват, животът зад стени и затворени врати не е едно от тях. Сега ми кажи с какво да помогна.
— Ние с Мустафа ще направим каквото трябва. Това не е работа за жени. Няма да ти стигнат силите.
Уилоу изфуча.
— Очевидно не ме познаваш добре.
— Какво иска тя? — запита Мустафа бързо на турски.
— Иска да помогне.
Острият поглед на Мустафа се плъзна по Тарик.
— Ранен си, господарю. — Извърна очи към Уилоу и с прости турски думи каза: — Принцът има нужда от грижи. Заведи го в каютата му и почисти раните му. — Пъхна бурканче с мехлем и чисти бинтове в ръцете й. — В каютата ще намериш игла и конец за сериозните рани.
Тарик го изгледа свирепо.
— Няма нужда. Ранявали са ме и по-зле.
— Раните бързо загнояват в горещината — изтъкна Уилоу. Хвана го за ръката и го подбутна към каютата.
— Да не би да ми заповядваш, милейди?
— Изпълнявам заповедта на Мустафа. Идваш ли или не?
Тарик тъкмо щеше да се възпротиви, когато Мустафа рече:
— Нямам нужда от тебе, господарю. Мога и сам да се погрижа за ранените. Жената има право. Раните, дори леките, могат да загноят.
— Много добре — измърмори Тарик нерешително. — След като ги превърже, ще дойда да ти помогна.
Тръгна към каютата. Уилоу побърза да го настигне. Щом влязоха вътре, тя го накара да седне на един стол. Тогава наля прясна вода от каната в легена и се върна към него. Първо провери порязването над окото и внимателно го проми с вода.
— Това няма нужда да се шие — каза, докато мажеше раната с мехлем.
— Казах ти — изръмжа недоволно Тарик.
Тя се взря в него за миг, преглътна мъчително и промълви:
— Свали си ризата.
Лукава усмивка озари тъмните му черти.
— Искаш да се съблека ли?
Тя го изгледа раздразнено.
— Само ризата.
Без да престава да се усмихва, Тарик смъкна ризата си. Дъхът на Уилоу спря в гърлото й.
Макар че го виждаше всеки ден, откакто беше доведена на борда на „Отмъщение“, никога не се беше заглеждала отблизо в жилестите мускули по ръцете му, не беше осъзнавала, че гърдите му са толкова широки, с чиста и гладка загоряла кожа. Мократа кърпа увисна в ръката й, докато тя се взираше в него.