— Не те учех на турски, за да разпитваш момчето за моя личен живот.
— Просто разговаряхме. Понякога съм много самотна.
— Скоро няма да бъдеш самотна — осведоми я той. — Осман беше прав, че сме близо до Липси, но ще стигнем там след около пет дни.
— Ще се радвам да стъпя на твърда земя — каза Уилоу. — В твоя дом ли ще живея?
Тарик се засмя.
— Домът ми ще ти хареса. Харемът ми е малък, но разкошен — благодарение на вкуса на Ибрахим към великолепието. И цялото обзавеждане в сарая ми, и строителните материали са взети от турски кораби.
— Значи имаш дворец?
— Точно така.
— И харем?
— Не го ли казах току-що?
— Жените ти няма да ми се зарадват — предсказа Уилоу. — Ще гледат на мене като на претендентка за твоето внимание, макар и двамата да знаем, че не е така.
— Имам само една жена — разкри Тарик. — Сафие може да ревнува отначало, но щом научи, че си предназначена за Ибрахим, ще те посрещне добре. Освен това Али Хара няма да позволи да ти се случи нещо лошо.
— Кой е Али Хара?
— Евнух и пазач на моя харем. Отмъкнах го от сарая на Ибрахим при едно от тайните ми посещения в Истанбул. Ще се зарадва, че ще има да пази още една жена, защото предполагам, че дните му са скучни, като има да се грижи само за Сафие.
Пристъп на нежелана ревност се надигна у Уилоу. Как беше възможно, когато тя изобщо не се интересуваше от похитителя си? Той беше кръвожаден пират без никаква съвест.
— Колко време ще остана в харема ти?
Тарик вдигна рамене.
— Колкото трябва. Когато хвърлим котва на Липси, ще пратя Ахмед в Истанбул да уреди размяната чрез моята свръзка. Други въпроси?
— Сафие твоя съпруга ли е, или наложница?
— Наложница.
— Любимата, която си оставил в Истанбул, твоя жена ли е?
— Нямам съпруга. — Махна нетърпеливо с ръка. — Закуската ти изстива. Просто дойдох да те предупредя, че се задава буря.
Неверие оцвети думите на Уилоу.
— Буря ли? Как е възможно, не съм виждала по-хубав ден.
— Прекалено хубав. Тъмни бурни облаци се събират на запад. Бурята ще се разрази преди мръкване. Дори в момента екипажът привързва товара в трюмовете, за да не се преобърне. Дойдох да те предупредя, докато още имам време. Ще пратя Осман с едно въже. Вържи се за нещо солидно, например за леглото, ако клатенето се засили прекалено.
Уилоу пребледня.
— Защо мислиш, че бурята ще е много силна?
— Инстинктът. Виждал съм много пъти такова небе, за да знам, че трябва да се приготвя за най-лошото. Не се тревожи, корабът ще се справи и ще ни отведе живи и здрави у дома.
У дома, помисли тя, след като Тарик излезе. Как искаше това да е вярно. Би дала всичко, само и само да си бъде сега у дома. Баща й беше решил, че ще е по-безопасно да пътува но море до Марсилия заради честите нападения и обири по пътищата във Франция. И през ум не му беше минавало, че корабът й ще бъде нападнат от пирати.
Мислите на Уилоу се обърнаха навътре, докато ровеше из закуската от питки, сирене и месо от агнето, което готвачът беше заклал вчера. Спомни си колко скучно беше пътуването от Англия до Марсилия и се запита какво се беше объркало по обратния път. Пиратският кораб беше изскочил изневиделица, бяха отвели само нея и камериерката й, след като екипажът на „Бриз“ се предаде. Бе претърпял минимални щети и пиратите го пуснаха да продължи пътя си, след като отнесоха ценния товар, включително Уилоу и камериерката й.
Дните след пленяването й се губеха. Двете с Кити бяха живи и здрави, никой не ги докосна, от което двете бяха много изненадани и облекчени. Правеха си компания в нещастието. Но щом стигнаха в Алжир и научиха съдбата си, страхът стана постоянен спътник на Уилоу. Мисълта да живее зад стени, без никаква връзка с обществото, докато чака волята на султана, беше ужасна.
Тя не можеше и нямаше да позволи това да й се случи. Осман беше казал, че на Липси живеят гръцки селяни. Може би беше възможно тя да ги убеди да й помогнат да избяга. Знаеше, че Тарик не иска да й навреди, но той беше твърдо решен да я прати на брат си.
Към пладне започна да духа вятър, макар че времето още не можеше да бъде описано като бурно. Уилоу би нарекла вятъра обикновен бриз. Отиде до прозореца и се вгледа в небето. Виждаше слънцето, но й се струваше, че то се плъзга зад някакви странни на вид облаци.
Осман й донесе обеда, а заедно с него и въжето, което Тарик беше обещал. Тръгна си твърде бързо, за да му зададе и други въпроси. Уилоу заподозря, че Тарик го е укорил строго, задето се е разбъбрил.
Порови малко в неапетитното на вид ядене в чинията, мечтаейки за пресен плод или за филия топъл хляб с масло и мед. Изяде по-голямата част от порцията, защото знаеше, че щом бурята се разрази, никой няма да мисли за храна.