Уилоу видя една обърната бъчва, изправи я и седна, за да наблюдава какво става, без да се пречка. Успокояващата топлина на слънцето след напрегнатата драма на бурята я унесе и тя затвори очи. Мислите й веднага се отнесоха към възхитителните, стряскащи и смущаващи неща, които Тарик беше правил с нея.
Унесът й свърши, когато две силни ръце хванаха раменете й и я изправиха така, че краката й увиснаха на няколко инча над палубата. Тя погледна право в искрящите очи на Тарик и за своя чест не трепна.
— Кълна се в брадата на Аллах, някога правиш ли каквото ти казват?
— Понякога, но само когато ми харесва. Остави ме да стоя на палубата, Тарик. Не притеснявах никого, никой не се занимаваше с мене, докато ти не дойде.
Тарик я пусна пак на бъчвата.
— Стой тук и не мърдай, не казвай нищо. Не искам да се пречкаш. Ясно ли е?
Уилоу се усмихна. Беше спечелила още една отстъпка, а всичко спечелено беше извънредно ценно за нея.
— Напълно.
Тя остана на палубата, наблюдавайки усилената работа до късния следобед, когато сенките започнаха да се сгъстяват и тя се умори да седи на твърдото дърво. Тихо се върна в каютата си, доволна от прекарания на свобода следобед.
Видя Тарик едва късно вечерта, когато той мина на пръсти през каютата, за да си легне. Спря внезапно пред леглото й и се взря в нея. Светлината от мигащата свещ караше резките черти на лицето му да изпъкнат, мрачни и опасни.
— Сигурно си изтощен — измърмори тя.
Той отскочи стреснат.
— Трябваше да си заспала.
— Големи ли са повредите на кораба?
— Не. Поправките ще отнемат само ден-два.
— Отклонили ли сме се от курса?
Мустафа каза, че ни е отвяло към Липси, не настрани от него. Трябва да видим земя до три дни, ако не се извие друга буря. Вече нямам търпение. „Отмъщение“ плава вече много месеци; мъжете се затъжиха за жените си.
Приседна предпазливо на ръба на леглото. Не знаейки какви са намеренията му, Уилоу се дръпна.
— Значи хората ти имат съпруги. — Някак си не би могла да си представи, че тези свирепи пирати са женени. Тарик се подсмихна.
— Повечето от мъжете държат наложници. Неколцина се ожениха за гъркини от Липси.
Уилоу не можа да измисли какво да отговори.
— Лека нощ, принц Тарик.
Тарик я изгледа втренчено за няколко дълги мига, преди да се надигне.
— Права си да ме отпращаш, сладка Уилоу. Следващият ти урок по страст ще ти предам на сатенени чаршафи, в стая, която ще отива на красотата ти. Приятни сънища.
Уилоу трепна при мисълта, че Тарик пак ще я докосне. Как би го понесла?
Земята се появи пред носа на кораба след три дни, точно както Тарик беше предсказал. „Отмъщение“ влезе в дълбоководния залив и заплава грациозно към дългия каменен вълнолом, където се беше събрала тълпа, очакваща завръщането на своя принц. Палубата беше оживена, моряците прибираха платната и такелажа. С поредица изключително умели маневри корабът се плъзна грациозно до вълнолома и хвърли котва.
Уилоу забеляза два кораба, закотвени в залива недалече от брега, и предположи, че са част от пиратската флота на Тарик. Приветствен вик посрещна принца, когато се появи на палубата.
Малко след това Тарик се върна в каютата.
— Добре дошла на Липси — каза той. — Надявам се, че ще бъдеш щастлива тук, докато вървят преговорите с Ибрахим.
— Няма да бъда щастлива никъде другаде освен у дома, но с радост ще сляза от този кораб.
— Пратих един от хората си в сарая за фередже. Щом бъдеш покрита благоприлично, ще те придружа до моя дом.
Уилоу възрази рязко:
— Никоя от жените, които забелязах от прозорците, не носеше фередже.
— Жените на Липси са свободни да правят каквото искат, но ти не си. Недей да спориш, Уилоу, защото така трябва да бъде.
Уилоу ненавиждаше мисълта да носи фередже, но знаеше, че не може да го избегне. Тарик излезе и след известно време Осман донесе наметката в каютата й, осведомявайки я, че принцът я очаква на палубата.
Тя надяна наметката и изпъшка, когато огромните й гънки почти я погълнаха. Сигурно щеше да умре от задушаване, преди да стигне до сарая на Тарик.
Излезе от каютата, нямайки търпение отново да усети твърда земя под краката си. Тарик я очакваше. Хвана я за лакътя и я придружи по дъската за слизане. Тя се олюля леко, но после си възвърна уверената стъпка, вървейки заедно с Тарик през тълпата пирати със свиреп вид, повечето от които той поздравяваше по име.
Един арабски кон беше доведен при края на вълнолома. Тарик се качи и кимна на Мустафа да вдигне Уилоу на седлото пред него. След няколко мига тя се озова седнала напряко в скута на Тарик на гърба на подскачащия кон. Препуснаха в галоп сред облаци прах. Мустафа не ги последва; тя предположи, че е останал, за да наблюдава пренасянето на товара.