— Не исках да те плаша, красавице — извини се Тарик, — но най-добре е да не отиваш при Ибрахим, без да познаваш жестоката му природа или методите му да наказва непокорството на жените. По-лесно ще ти бъде, ако приемеш съдбата си.
Уилоу потръпна.
— Никога! Няма ли у тебе капка състрадание? Или съвест? Моля те, върни ме у дома ми. Не ме давай на мъж, когото презираш, на мъж, който измъчва жените си.
Дори ако Тарик решеше да не я прати на Ибрахим, знаеше, че не може да я върне у дома й. Щеше да я задържи за себе си. Мисълта му беше минавала неведнъж през ума, въпреки съзнанието, че ако я задържи, осъжда на смърт майка си.
— Ще се научиш да оцеляваш — каза Тарик, оставяйки тона си нарочно безстрастен въпреки хаоса, който цареше в ума му.
— Ако държиш да ме пратиш на Ибрахим, можеше поне да ми кажеш срещу кого ме разменяш.
— Да — отговори замислено Тарик. — Предполагам, че си права. Но първо трябва да научиш за брат ми повече, отколкото съм ти казал досега. Той е най-големият син на баща ни. Майка ми беше единствената съпруга на татко, но той имаше много наложници, от които имаше синове и дъщери. Ибрахим се е родил, преди татко да срещне мама и да се ожени за нея с християнска церемония. Мама е известна с името Салиха султан. Когато татко почина преди три години, султанатът мина към Ибрахим. Това нямаше значение за мене, защото никога не съм искал нещо, което по право принадлежи на брат ми. Преди две години Ибрахим уби всички мъжки наследници на татко. Страхуваше се, че един ден те ще го свалят. Беше тръгнал да убие и мене, но мама ме предупреди за намеренията му. Умоляваше ме да бягам. Исках да я взема с мене, но тя отказа. Каза, че майките на убитите деца имат нужда от нея. Когато отказах да тръгна без нея, Мустафа, капитанът на личната ми охрана, ме удари по главата, паднах в безсъзнание и той ме отнесъл на кораба ми. Известно време мама е живеела в харема, без да се страхува, че някой ще й направи нещо лошо, но започнах да чувам тревожни слухове, които ме накараха да помоля Ибрахим, чрез един посредник да я пусне да дойде при мене. Досега той отказваше. Нали разбираш, брат ми иска да престана да преча на корабите му и заплашва да убие майка ми, ако не се предам. Не смея да отида в Истанбул, защото неговите еничари имат заповед да ме убият, щом ме видят.
— Майка ти! — прошепна треперливо Уилоу. — Сега разбирам защо си толкова решен да сключиш тази сделка.
— Не мога да позволя на Ибрахим да убие майка ми. Тя ми е много скъпа.
Уилоу се раздвижи неспокойно под него. Той усети еротичното потъркване на гърдите й в неговите и нетърпеливият му член му напомни защо бе повикал русата красавица в стаята си. Със сигурност не беше, за да обсъждат проблемите му.
— Помниш ли какво ти обещах — ще ти покажа удоволствието сред копринени чаршафи?
Усети я как потръпва. Грабна я на ръце и я отнесе на леглото си. То вече беше приготвено; той я положи върху розовата коприна и вдигна полите й, единственото облекло, останало на нея. Тогава започна да сваля собствените си дрехи; сребристият му поглед я предизвикваше да го гледа.
Уилоу искаше да отклони очи, но не можа. Тарик беше великолепен, всяка част от него бе мъжествена, цялото му тяло беше мускули и сухожилия. Кожата му грееше сякаш позлатена от слънцето; чертите му бяха остро изсечени, като от гранит. Издути мускули оформяха торса му, а тънката талия и хълбоците му напомняха грациозна пантера. Бронзовата му плът и черната коса му придаваха екзотичен вид, но чертите му и сребристите очи издаваха английската му кръв.
Погледът й се плъзна по него, после се отклони, когато видя как мъжествеността му стърчи от тъмната горичка между краката. Очите й веднага се върнаха към лицето му.
— Няма от какво да се страхуваш — каза Тарик. — Отпусни се, красавице, много си напрегната. Позволи ми да ти помогна да се отпуснеш.
Дъхът на Уилоу секна, когато Тарик я хвана за хълбока и рамото и я обърна по корем.
— Какво правиш?
Той посегна към една кошничка на нощната масичка и извади шишенце с течност, разтривайки го между пръстите си, за да го стопли. После махна запушалката и изля малко от течността в дланта си; разтърка ръце, за да я разпредели равномерно.
— Какво е това?
— Ароматно масло — подушваш ли го? Много е успокояващо. Вдишай дълбоко аромата, докато го втривам в кожата ти.
Когато дланите му легнаха върху гърба й, тя замря. Тогава кожата й започна да смъди. Топлина последва еротичната пътека на ръцете му, докато те се движеха в бавни, чувствени кръгове по раменете, гърба и седалището й. Тя не само започна да се отпуска, но и ароматът на маслото започна да й оказва странно въздействие.