— Аллах да ми е на помощ. Не съм искал да става така. Гласът му беше по-скоро отчаяна молба, която нямаше кой да чуе.
Внезапна, отчаяна мисъл се яви в ума на Уилоу. Ако Тарик вземеше девствеността й, Ибрахим нямаше да я иска и може би, само може би, Тарик би я върнал у дома й. Съпротивата й се стопи при тази мисъл и тя се отпусна.
Тарик се изви, приготвяйки се за финалния тласък, който щеше да унищожи нейната девственост, когато едно силно почукване ги стресна.
Вдигайки глава, той отправи смръщен поглед към вратата.
— Махай се!
— Доведох ти Сафие, господарю — извика Мустафа зад вратата.
— Махай се! — повтори Тарик.
— Но, господарю, Сафие може да задоволи нуждите ти.
— Ако не се махнеш, Мустафа, ще заповядам да ти отсекат главата.
Тишина.
— Господарю, аз съм, Сафие. Отпрати английската хурия и ми позволи да ти доставя удоволствие.
Ниско ръмжене се откъсна от гърлото на Тарик.
— Махай се веднага, Сафие, заедно с Мустафа!
Звукът на отдалечаващи се стъпки заглъхна и изчезна. Тарик се втренчи в очите на Уилоу и с едно последно движение на ханша си довърши акта. Остра болка я прониза и тя изпищя. Тарик покри устата й със своята, поглъщайки виковете й, докато тя не затихна и не започна да отвръща на целувките му.
Той дишаше тежко, когато накрая се надигна, за да си поеме въздух.
— Нараних ли те?
— Можеше да ме предупредиш. Аз… нямах представа. Така ли е винаги?
— Не, само този път. Не съм искал това да се случи. За първи път губя контрол с жена. Страстта е силно чувство, но с тебе се страхувам, че е нещо повече. — Той се раздвижи в нея. — Още ли боли?
— Малко.
Но болката не трая дълго. Докато Тарик се движеше в нея, болката изчезна, заменена от усещане, каквото не беше познавала досега. Отначало усети изтръпване там, където бяха съединени. После топлината започна да се разстила из тялото й, непоносима, пулсираща топлина, която нахлуваше във вените й. Тя искаше да го почувства много дълбоко, още по-твърдо, да го усети как се стапя в нея, как става част от нея. И тогава се разпадна; удоволствието беше така неимоверно, че загуби способността да мисли. Беше почти в безсъзнание, когато чу Тарик да изкрещява името й и почувства как семето му изригва в утробата й.
Последната мисъл на Тарик беше, че неутолимата му страст към Уилоу със сигурност означава смъртта на майка му.
8
Тарик се изтегна по гръб и преметна ръка над очите си. Току-що бе направил най-голямата грешка в живота си и нямаше как да я поправи. Беше действал както безотговорен глупак, беше поставил собственото си удоволствие над живота на майка си.
— Сега нямам стойност за тебе — каза Уилоу с надежда.
Тарик отмести ръката си и я изгледа втренчено, със замислено изражение.
— Може би не всичко е загубено. Още си стегната като девица и има начин да се имитира девствената кръв, когато я няма.
Изражението на Уилоу издаваше смаяно неверие.
— Искаш да кажеш, че все още възнамеряваш да ме дадеш на Ибрахим?
— Обичам майка си — изрече той просто. — Няма да позволя тя да умре.
Уилоу придърпа чаршафа над голото си тяло. Тежка тишина запулсира помежду им.
Когато Тарик заговори, гласът му беше лишен от всякаква емоция.
— Ако разменя живота си срещу този на майка си, няма гаранция, че Ибрахим ще я остави жива, след като аз умра.
— Да, ако трябва.
Уилоу прехапа замислено долната си устна.
— Може би има друг начин.
— Да, ще помисля за него. Може би Ибрахим няма да разбере, че не си девствена. Но пък е вероятно да накара някой от неговите лекари да те прегледа, преди да бъде извършена сделката. Брат ми ми вярва толкова, колкото и аз на него, и то с основание.
— Всичко ще бъде изгубено, ако се стигне до лекар.
— Няма да допусна да се стигне дотам — рече свирепо Тарик.
— Съжалявам — отвърна Уилоу.
Трябваше да се бори по-усилено срещу чувствената атака на Тарик, но се беше надявала, че липсата на девственост ще доведе до освобождаването й. Трябваше да помисли по-добре.
— Държа себе си отговорен за това, което се случи — отвърна Тарик. — Сега трябва да оправя нещата. Върви си, преди да съм те взел отново. Един път с тебе вече изостри апетита ми. Не бива да те вземам пак, а не вярвам на себе си, когато си до мене. — Той се отвърна от нея. — Липсата на самообладание е непростима. Ти ми отнемаш мъжествеността, красавице. Подлагаш на изпитание самоконтрола ми, както никоя друга жена досега не го е правила.
Той стана от леглото с едно плавно движение и нахлузи шалварите си. Уилоу също стана, търсейки разхвърляните си дрехи. Тарик взе кафтана й от пода и го намъкна през главата й. После събра дрехите и ги пъхна в ръцете й. Извърна се и повика Мустафа. Гигантът нахлу веднага в стаята, сякаш беше чакал отвън зова на Тарик.