Стражът изгледа преценяващо Уилоу, преди да обърне вниманието си към принца.
— Какво желаеш, господарю?
— Върни лейди Уилоу в харема и после ела в стаята ми.
Запазвайки строгото си изражение, Мустафа се поклони и изведе Уилоу от стаята. Върна се след малко, за да намери Тарик да се разхожда из стаята си като животно, хвърлено в клетка.
— Предупредих те, нали? — укори го Мустафа. — Надявам се, че си е струвало.
— Не знаеш какво се случи; можеш само да предполагаш.
— Познавам те, принце, господарю мой, по-добре, отколкото ти сам се познаваш. Когато повика господарката Уилоу в стаята си, разбрах как ще свърши всичко това, дори ти да не си знаел. Трябва да я отпратиш, защото сега нямаш полза от нея.
Тарик не беше съгласен.
— Защо да го правя? Тя още може да ми бъде полезна.
Мустафа се вгледа в лицето на господаря си.
— Смяташ да я задържиш за себе си ли?
Тарик се изчерви.
— Макар че тази възможност още съществува, има и друга.
Тъмните вежди на Мустафа се събраха.
— Каква е тя, господарю?
Тарик си наля чаша вода от една кана и я изпи жадно.
— Все още е възможно да пратя Уилоу при Ибрахим. Не мога да възстановя девствеността й, но има начини тя да се имитира. Сигурен съм, че Бейба може да я научи на такива неща.
Заразхожда се отново.
— Проблемът, Мустафа, е в това, че не мога да понеса да се разделя с Уилоу. Тя ми харесва извънредно много. Мисълта, че Ибрахим може да я малтретира, е отвратителна за мене.
Мустафа изстена и изви очи нагоре.
— Мислиш е долната си глава, господарю. Имаш си Сафие. Обожаваш я.
— Обожавам да се забавлявам с нея, но нямам други чувства освен известна привързаност. Не съм дете, Мустафа. Разбирам кога една жена просто ме удовлетворява и кога съм сякаш на седмото небе с нея.
— Значи искаш да кажеш, че лейди Уилоу е жената, която те прави щастлив?
Тарик се засмя.
— Нямам нужда от жена, която да ме прави щастлив, само от такава, която да ми доставя безгранично удоволствие. Виж, нападането на корабите на Ибрахим ме прави щастлив. — Той поклати глава. — Наистина не знам друго, Мустафа, освен че искам да задържа Уилоу за себе си. Но не бива. — Хрумна му ужасна мисъл. — Ами ако е заченала дете от мене тази нощ? За първи път в живота си не мога да си вярвам с някоя жена. Какво говори това за мене?
— Това говори, принц Тарик, че си човек с раздвоено сърце. Не се тревожи, няма голяма вероятност жената да е заченала тази нощ, но ако е станало така, Бейба знае как да я освободи от нежелания плод. Ще се погрижа за това.
— Не! Не искам да стори нещо на Уилоу.
— Ти си обезумял от любов.
Тарик направи нетърпелив жест.
— Не знаеш какво говориш, приятелю. Аз нямам сърце. Задоволявам мъжките си нужди където и с която искам; жените не означават нищо за мене, само моментни удоволствия.
Мустафа го изгледа скептично.
— Отказвам да отстъпя пред слабостта на плътта — заяви Тарик. Чертите на лицето му се втвърдиха. — Знам какво трябва да направя, Мустафа. Въпреки изгубената си девственост Уилоу е моята единствена надежда да спася живота на майка си. Плановете ми за нея ще следват първоначалното си начертание.
— Това ли е окончателната ти дума, господарю?
— Да, Мустафа. — Гласът му стана плътен и решителен. — Няма да търся компанията на Уилоу, докато силата на волята ми да й устоявам е толкова малка. Подозирам, че желанието ми за нея ще намалее, ако се държа на разстояние. Кажи на Бейба да наблюдава за женския период на Уилоу. Ще реша какво да правя, ако е заченала дете от мене.
Той се извърна, но мислите му не се отделиха така лесно от Уилоу. Далече от очите, далече от сърцето — това не винаги действа, обади се едно гласче в главата му. Би ли могъл да изгони русата хурия от мисълта си? Трябваше, заради майка му. Каквито и да бяха личните му чувства към нея, Уилоу беше предназначена да стане наложница на Ибрахим.
Въпреки късния час Сафие нападна Уилоу в мига, когато тя се върна от стаята на Тарик:
— Той спа с тебе! — нападна я тя. — Не отричай!
— Не съм в настроение да споря — отвърна уморено Уилоу. Искаше да остане сама. Беше изтощена и имаше нужда от баня.
— Вониш на секс — избухна Сафие, следвайки Уилоу в стаята.
Уилоу й препречи пътя.
— Върви да си лягаш, Сафие, късно е.
Язвителният поглед на Сафие падна върху купчината дрехи в ръцете на Уилоу. Тя се изсмя горчиво.
— Знаех си! Не си му доставила удоволствие. Изгонил те е от леглото си, ти си в немилост.