На Уилоу вече й беше предостатъчно. Насмешките на Сафие бяха повече от това, което можеше да понесе. Искаше да остане сама, за да мисли.
— Али Хара! — извика тя и зачака абаносовият гигант да се появи.
Той пристигна след миг, гол до кръста, с боси крака.
— Какво има, господарке? Добре ли си? Има ли нещо, което да желаеш?
— Да, Али Хара. Искам Сафие да излезе от стаята ми. Уморих се от обидите й.
Евнухът изгледа укорително Сафие.
— Трябваше да си в леглото, жено. Ела, ще те придружа до стаята ти.
Сафие я изгледа презрително и се отдалечи.
— Ще спя пред вратата на Сафие, за да съм сигурен, че тя няма да се върне, господарке — прошепна Али Хара.
Уилоу изпусна дълбока въздишка, когато затвори вратата зад Сафие и Али Хара. Погледна с копнеж към леглото, но колкото и да искаше да се отдаде на изтощението, знаеше че Сафие е права. Наистина вонеше на секс. Усещаше мириса на семето на Тарик по себе си. Отвори вратата и надникна в коридора. Харемът беше тих. Тя излезе безшумно и се запъти към хамама. Имаше нужда да остане сама, за да размисли над всичко, което се беше случило тази нощ, и над последиците от него.
Коридорите бяха празни, а хамамът — тъмен, ако не се смята единственият свещник на стената, който хвърляше странни светлосенки. Без да обръща внимание на гротескния танц на светлините и сенките по стената, Уилоу смъкна кафтана си и се отпусна във ваната.
Блажена въздишка се откъсна от гърлото й, когато се потопи в топлата вода. Затвори очи, оставяйки топлината да отмива грижите й. Това, което беше станало между нея и Тарик тази вечер, беше й създало още повече проблеми. Щеше ли той да я обвини, че заради нея е загубил самоконтрола си? Струваше й се, че да. И до известна степен тя беше отговорна.
Беше престанала да му се противи, погрешно смятайки, че загубата на девствеността й ще обърка плановете му да я даде на Ибрахим. Беше предположила, че след като е обезчестена, Тарик ще я върне на баща й… може би срещу откуп. Но предположенията й се бяха оказали погрешни.
Видя гърненцето със сапун да лежи на ръба на ваната и гребна от него, за да отмие мириса на Тарик от себе си. Едва след това се почувства наистина свежа и чиста. За съжаление, нищо не можеше да й възвърне девствеността. Дори Тарик да я пратеше при баща й, трудно би се омъжила за когото и да било. Бъдещето й беше съсипано, още преди Тарик да я бе обезчестил. Самото й отвличане щеше да откаже евентуалните поклонници въпреки щедрата й зестра.
Клюката щеше да се разнесе до Франция и оттатък, затова нямаше да има значение, ако тя решеше да заживее в родината на майка си. Скандалът би я последвал, където и да отидеше.
Ужасяваща мисъл внезапно прекоси ума й. Ами ако е заченала дете от Тарик? Тя не беше невежа. Знаеше, че един път е достатъчен, за да се прихване мъжкото семе. Би ли я изпратил Тарик на Ибрахим, ако тя носеше неговото дете?
Би ли пожертвал собственото си дете, за да спаси майка си?
Уилоу излезе от ваната и посегна към кърпата, за да се изсуши, усещайки как я наляга тежка потиснатост. Мрачно бъдеще се очертаваше пред нея, всички пътища изглеждаха безнадеждни.
Сънят бягаше от очите на Тарик. Съдбата на Уилоу беше в неговите ръце и той не знаеше какво да прави. Това, че спа с нея, не беше умен ход, но беше подтикван от отчаяна потребност да я притежава. Самоконтролът му никога досега не беше го предавал по този начин. Моментът на безумна страст вероятно щеше да има страшни последици, а той нямаше представа как да поправи положението.
Трябваше ли да продължи по първоначалния си план и да размени Уилоу срещу майка си? Щеше ли Ибрахим да накаже Уилоу заради липсата на девственост? Или може би трябваше да се откаже от този план и да го замени с друг? Беше се промъквал и преди в Истанбул; може би беше възможно да се опита отново, този път за да измъкне майка си от харема на Ибрахим. Имаше чудесен съюзник в лицето на Кемал, но еничарите на брат му бяха твърде опасни, особено вътре в сарая.
Диво желание отново да притежава Уилоу сграбчи вътрешностите му, измъчвайки го до такава степен, че искаше да нахлуе в харема и да я грабне отново в стаята си. Слабините му пулсираха, той се преобърна по корем, борейки се с жаждата си за русата хурия, която го изкушаваше отвъд всякакви граници.
Грешка беше да спи с Уилоу, но силната му жажда за нея го беше подлудила. И вместо да му мине, след като бе удовлетворил страстта си, сега отново я искаше. Тъжно, но факт — един път с Уилоу не му беше достатъчен.
Може би трябваше да повикам Сафие, помисли Тарик. Тъмнокосата красавица имаше умението и издръжливостта, достатъчни да изтощят тялото му, докато не грохнеше за сън.